winless
След като Зюлейха губи надежда, че Демир ще ѝ върне детето, тя сяда и пише писмо на Йълмаз, в което му признава всичко и му поверява сина им. Вижте още какво ще се случи в епизод 87 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който можете да гледате на 28 януари по Diema Family от 21:00 часа.
Какво се случва в епизод 87 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 28 януари по Diema Family от 21:00 часа.
Фекели пита Себахатин за отношенията между Демир и Зюлейха.
Хункар съобщава на Зюлейха, че Йълмаз е жив, а също така, че животът му е в нейни ръце, както и присъствието на Аднан в чифлика.
Хункяр лъже Фекели за причината заради която Зюлейха е дошла с бебето на ръце в имението му.
Гюлтен помага на Зюлейха.
Мюжгян решава да остави Йълмаз и заминава за Истанбул.
След като Зюлейха губи надежда, че Демир ще ѝ върне детето, тя сяда и пише писмо на Йълмаз, в което му признава всичко и му поверява сина им.
Фекели и Себахатин седят в градината и отпиват от кафето си. Фекели се обръща към Себахатин с въпрос, който сякаш тежи във въздуха:
–Себахатин, Демир и Зюлейха… Бяха ли влюбени, когато се ожениха?
Всички си спомняме – денят на сватбата на Зюлейха с Демир. Тя се опита да сложи край на живота си, хвърляйки се в канала. Това беше вик за помощ, който сякаш остана нечут. Себахатин, от своя страна, е бил свидетел на тези събития, но винаги е пазил мълчание, прикривайки Демир Яман. Дори сега, изправен пред Фекели, Себахатин избира да скрие истината.
– Какво значение има дали Зюлейха е щастлива, или не? – отвръща той, сякаш иска да сложи край на разговора.
Себахатин е имаше безброй възможности да разкрие истината за Зюлейха – да каже, че тя е нещастна, че синът ѝ всъщност е дете на Йълмаз. Но Себахатин е мълчи, както мълчи и сега.
Фекели обаче не е човек, който ще отмине темата с лекота. Поглежда Себахатин право в очите и отбелязва с твърд глас:
– Една щастливата жена в брака си няма да избяга посред нощ с бебето си и да моли за помощ.
Думите му остават да висят във въздуха, наситени с емоция и истина, която Себахатин всеки път избягва.
Зюлейха е съсипана, тъй като Демир е взел бебето ѝ, а тя дори не знае какво се е случило с Йълмаз.
Хункар отива в стаята ѝ и ѝ казва, че Йълмаз е жив и че животът му е в нейните ръце, както и присъствието на Аднан в имението. Ако тя най-накрая се опомни и се вземе в ръце и погрижи за семейството си, всичко ще бъде наред.
По-късно Хункяр се среща с Фекели. Той я гледа с укор и пита:
– Защо Зюлейха дойде при Йълмаз с бебето?
Хункяр отвръща спокойно:
– Беше ядосана на Демир. Разбра, че той е повредил колата на Йълмаз.
Фекели поклаща глава и изрича това, което го мъчи:
– Помислих си, че чувствата на Зюлейха към Йълмаз са се събудили отново, когато го видя с Мюжган. Струваше ми се, че е в същото положение като мен… Мислех, че любовта ми към теб е умряла, но откакто се върнах в Адана, разбрах, че не е така. Сърцето ми не ме слуша, Хункяр, колкото и да се старая.
Гюлтен вижда как Демир опакова някои неща за бебето и след това го чува да казва на Хункар, че е завел бебето при семейство в съседно село, което да се грижи за него.
Гюлтен отива при Зюлейха и ѝ казва, че знае къде е бебето и иска да ѝ помогне да отиде да го види. Дегизирани като селянки двете успяват да стигнат дотам с автобус, но закъсняват, защото Демир е стигнал преди тях, взел е бебето и го е отнесъл на друго място.
Когато се връщат в чифлика, Демир се кара на Гюлтен за това, което е направила, и тя напуска чифлика и отива да работи в къщата на Шермин.
Мъж на име Хюсеин, който някога е работил в памукопреработвателното предприятие, се предава в полицията и казва, че е искал да застреля Фекели, защото го е обвинил, че е откраднал памук, когато е работил там, и е искал да си отмъсти.
Но истината е по-различна. Демир му е платил, за да поеме вината върху себе си и да отклони подозренията от собствения си гръб.
Напоследък в сърцето на Мюжгян цари хаос. Тя изпитва силни чувства към Йълмаз а и, както разбрахме от предишните епизоди, дори престъпи думата на родителите си, за да може да бъде с него. Изглежда обаче, че Йълмаз все още изпитва чувства към Зюлейха и е напълно възможно те да са по-силни от тези, които той изпитва към Мюжян.
Тази мисъл раздира душата ѝ. Тя не може да понесе идеята да бъде „втората“, резервата. Решението ѝ е окончателно – ще сложи край. Настъпва нощта, и тя, обляна в сълзи, оставя писмо под възглавницата на Йълмаз. В него му обяснява защо се оттегля. Заедно с писмото оставя и годежния пръстен – знак, че връзката им е приключила. На следващия ден Мюжган напуска Адана и заминава за Истанбул.
Дженго откупува златните бижута на съпругата си, след като Йълмаз сключва договор с него, осигурявайки му нужните средства. Освен това Дженго дава пари на съпругата си, за да може тя да изплати дълга на брат си. Той изпитва дълбока благодарност към нея за това, че е останала до него в най-трудните моменти от живота им.
С увереност и решителност Дженго се заклева, че няма да остави предателството на Демир ненаказано. Обещава си, че ще потърси сметка за всичко, което му е причинил.
В чифлика на Яман цари напрежение. Зюлейха е отчаяна. Тя гледа как всички вещи на Аднан се товарят в камион, готови да бъдат откарани на тайното място, където Демир е скрил детето ѝ. Сълзите ѝ се стичат по лицето, докато пада на колене пред Демир.
– Моля те, Демир! Не ми го отнемай! – умолява го тя.
Но мъжът остава непоколебим. Гласът му е леден:
– Изпратих го в чужбина. Няма да го върна.
Демир си мисли, че по този начин си е осигурил контрол над съпругата си, но когато Зюлейха се успокоява емоционално, тя прави последно усилие да му отмъсти. Тя пише писмо на Йълмаз.
Йълмаз, досега съм ти писала писма хиляди пъти, но ти не си получил нито едно от тях. Това е последното ми писмо до теб. Последната ми възможност да ти кажа всичко.Аднан е твой син, Йълмаз. Исках да ти разкрия тази истина още преди, но не успях.Не се омъжих за Демир доброволно. Никога не съм обичала Демир. През целия си живот съм обичала само теб. Хункяр ме принуди да се омъжа за Демир. Заплаши ме с твоя живот. Каза ми, че или ще се омъжа за него, или ти ще бъдеш обесен. Опитах се да се самоубия в деня на сватбата. Те ме спасиха, не умрях.Те запазиха сина ни и аз продължих да живея за него. Живеех всеки ден с надеждата, че един ден ще се срещнем отново. Исках да ти разкажа всичко, но толкова се страхувах, че ще наранят сина ни.Вече нямам причина да се страхувам, тъй като съм загубила цялата си надежда. Някога бях мъртва, когато ми отнеха теб. Сега единственото нещо, което ми беше останало от теб, вече го няма. Отнеха ми сина и вече нямам смисъл да живея. Не ми останаха сили да издържам повече на болката.Умолявам те да останеш силен заради нашия син. Трябва да устоиш и да го вземеш от тези чудовища.Демир смята, че Аднан е негов син. Той няма да иска сина ни, когато види това писмо. Не оставяй сина ни на тях. Вземи го в дома си, каквото и да ви струва това. Ти го отгледай, но моля те, не излагай живота си на риск. Синът ми няма да има майка. Не го оставяйе без баща. Надявах се, че ще имаме щастлив живот заедно. Кажи на сина ни, че майка му не е имала друг избор, освен да замине, и че никога не е искала да го остави. Кажи му, че съм го оставила на твоите грижи. Грижи се добре за него, Йълмаз. Обичам те, дори и в последния си дъх, Сбогом.
Зюлейха поставя писмото си в плик и го адресира до Йълмаз. Тя моли Гюлтен за една последна услуга и тя е да изпрати писмото вместо нея. Тя го прави. Писмото е доставено в дома на Фекели.