Имало едно време в Чукурова - Епизод 77 (Ето какво ще видим)

Хункяр моли Фекели да убеди Йълмаз да продаде имението на Демир, защото се страхува, че между тях ще се случат по-лоши неща. Фекели казва Йълмаз, че ще е по-добре да продаде имението на Демир, и Йълмаз се съгласява, но при едно условие. Вижте още какво ще се случи в епизод 77 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който можете да гледате на 14 януари по Diema Family от 21:00 часа. Какво се случва в епизод 77 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 14 януари по Diema Family от 21:00 часа. Хункяр моли Фекели да убеди Йълмаз да продаде имението на Демир, защото се страхува, че между тях ще се случат по-лоши неща. Фекели казва на Йълмаз, че ще е по-добре да му продаде имението, и Йълмаз се съгласява, но при едно условие. Фекели урежда среща с Хункяр, Демир и Йълмаз. Хункяр и Фекели се опитват да убедят синовете си да сключат мир. Демир се съгласява, но при условие, че Йълмаз му продаде имението. Той е готов да плати двойно, но Йълмаз му казва, че не иска парите му, но ако изпълни малкото му условие, тогава имението ще бъде негово. Мюжгян и Йълмаз най-накрая се срещат в болницата – Можем ли да поговорим, Мюжгян? – пита Йълмаз с нотка на тревога в гласа си. Мюжгян, обаче, не е готова да приеме думите му лесно. С ледено изражение тя го води по-уединено място, далеч от любопитните погледи на хората в болницата. Гневът ѝ е достигнал точката на кипене, подхранван от клюките и лъжите, които следват Йълмаз като сянка. – От дни се чувствам като глупачка! – заявява Мюжгян. Йълмаз се опитва да каже нещо, да обясни, но тя категорично отказва да го слуша. Очите ѝ блестят от разочарование и му заявява: – Никога повече не искам да те виждам! Ще направя всичко възможно да те забравя. Мюжгян си тръгва, докато Йълмаз я моли да промени решението си. По време на една от редовните си срещи на чаша кафе Хункяр и Фекели обсъждат въпроса за имението, което Йълмаз е купил от Шермин. Двамата се чудят как да спасят синовете си от това да не се убият един друг. Хункяр моли Фекели да убеди Йълмаз да върне имението на Демир. Фекели отговаря, че ще помисли по въпроса. Дженгавер е затънал в дългове. Вместо да намаляват, техният брой се увеличава, а той не може да направи нищо друго, освен да наблюдава безпомощно. Събирачите на дългове пристигат в дома му, търсейки ценни вещи, които могат да конфискуват. – Как изпаднахме в това положение, Дженгавер? – плачейки посреща Нихан мъжа си. – Престани да плачеш, аз всичко ще уредя – отвръща той . Дженгавер успява да получи още една седмица отсрочка, за да изплати задълженията си. Но, колкото и да се опитва, никой не му дава заем. Гневът му към Демир се засилва. Гневът му към Демир се засилва. Заради него му се случват всички тези нещастия, от които той не знае как да се да се отърве. Хункяр и Фекели решават да се погрижат за мира между синовете си. Фекели успява да убеди Йълмаз да продаде имението обратно на Демир, но Йълмаз се съгласява при едно условие: Демир трябва да се съгласи да се срещнат и да поговорят. Хункяр съобщава това на Демир и го моли да спре с враждебността и да поговори с Йълмаз. Най-накрая Демир се съгласява, и двамата мъже се срещат в присъствието на Хункяр и Фекели. Срещата има за основна цел да се постигне мир между Демир и Йълмаз. В началото Демир не е склонен, но се съгласява да приеме условията, ако Йълмаз му позволи да откупи имението. Той му казва, че с удоволствие ще плати два пъти повече, отколкото е платил за него. – Не ми трябват твоите пари, но имам едно малко условие и ако го приемеш, имението ще бъде твое, – отвръща Йълмаз. – Кажи какво искаш? Слушам те! – пита Демир. – Аз прочетох интервюта във вестника. Браво!... – казва Йълмаз, но Хункяр го прекъсва. – Йълмаз, нали ги знаеш какви са журналистите? Ти казваш едно, а те пишат друго, – оправдава се Хункяр. – Не, не всичко е истина, – отвръща Йълмаз. – Но ако допълниш интервюто с частта, която липсва, аз ще ти дам имението и никога няма да се появя пред вратите ти! – обръща се Йълмаз към Демир. – В затвора ти ме посети, спомняш ли си? Тогава ти казах нещо. Искам да се свържеш с журналистката и да ѝ кажеш това, което ти казах тогава! Настава тишина, която нарушава Демир: – Йълмаз, кажи ми условието си? –Това е моето условие – повтаря Йълмаз. –Същата журналистка ще поканиш и ще ѝ кажеш: „Аз посетих Йълмаз тогава в затвора, а той ми каза, че Зюлейха е негова съпруга пред очите на Бога. Той ми я довери, но аз предадох доверието му и, знаейки, че Зюлейха е жена на Йълмаз, сам се ожених за нея. Ще разкажеш точно както беше!“ Когато прочета това във вестника, тогава и имението ще стане твое! – заявява Йълмаз. Демир мълчи. – Защо мълчиш, Демир Яман? – пита Йълмаз. – След като си разказал цялата истина, защо този момент си пропуснал? Нима това не е истина? Демир се побеснява! Йълмаз иска твърде много! Демир се надига от масата, готов да атакува. Той никога няма да се съгласи с това условие. Йълмаз също се надига, удряйки с юмрук по масата в памет на деня, в който Демир го е предал. Демир не само е излъгал, но и е откраднал жена му и го е пратил в затвора за цял живот. Побеснял, Демир си тръгва заедно с Хункяр. Йълмаз се извинява на Фекели, че проваля мирните преговори, но е приятно изненадан, когато Фекели се съгласява, че това е въпрос на чест. Фекели го предупреждава, че оттук нататък трябва да внимава за всяка своя стъпка. Ако не държи очите си отворени на четири, Демир ще го изненада, защото е уверен, че ще иска да си отмъсти. Йълмаз е спечеил тази битка, но войната ще започне скоро и Демир със сигурност ще използва всички възможни начини, за да я спечели. Фекели обещава на Йълмаз, е, че ще бъде зад гърба му до последния си час, и го кара да обещае, че няма да е първият, който ще извади оръжието си и ще стреля срещу Демир. Винаги трябва да доказва, че е по-мъдър от Демир. – Обещаваш ли? – пита Фекели. – Обещавам! – отговаря Йълмаз. Вечерта Зюлейха пита Демир: – Как можеш да търпиш това, знаейки, че не те обичам! – Защото вярвам, че някога ще ме обикнеш! Ако не вярвам, няма да мога да живея! Може би ти имаш нужда от мъж, който да ти каже „Върви си“, но аз съм такъв, Зюлейха! В същата вечер Хункяр и Фекели се срещат. Хункяр пита дали знае, че Йълмаз ще постави условие. Той отговаря, че е знаел, но какво е условието е разбрал заедно с нея. – Всичко стана по-лошо – въздиша Хункяр. – Така е, но ти обещавам по повод Йълмаз, че няма намерение да пролива кръв! – заявява Фекели. – А, вземи и ти признай в този вестник… – Какво във вестника? – крещи Хункяр. – Какво, какво, те казаха това, което се случи тогава! – Какво още е нужно? – пита Фекели. – Добре! Аз не казвам, че синът ми е прав, като взе за жена любимата на Йълмаз. – Не любимото му момиче, г-жо Хункяр, а неговата жена – поправя я Фекели. – Ти знаеше ли това? – Демир не ми каза – отговаря Хункяр. – Виж, ти така властно говориш, но ние можем спокойно и търпеливо да оправим тази работа. Може да не поправим всичко, но в нашите ръце е да променим бъдещето! – Не, не, след това, което се случи днес, не вярвам, че ще можем! – отговаря тя. – Аз сега седя срещу теб заради вярата си в бъдещето. Ако не вярваме в него, ще унищожим днешния ден! Ако тъгуваме, че не сме видели слънцето, няма да видим звездите, затова не мисли така! Ние можем да спрем тази вражда да се разрасне. – Не знам, Али Рахмет! – Ако вярваме в бъдещето, всичко е възможно! До момента, в който смъртта не почука на вратата, всички имат бъдеще! И ние също! – заявява Фекели. Хункяр го поглежда замислена. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.