Али Фекели се среща с Хункяр и ѝ казва да спре Демир, защото ако се наложи той ще го спре, но няма да разреши историята от миналото да се повтори. Как ще реагира Демир, когато разбере за срещата на майка му с Фекели? Разберете още какво ще се случи в епизод 45 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който можете да гледате на 29 ноември по Diema Family от 21:00 часа.
Какво се случва в епизод 45 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 29 ноември по Diema Family от 21:00 часа.
Хункяр и Фекели се срещат. Фекели му казва, че синът ѝ се е опитал да го убие, но не е успял и той е сигурна, че той ще опита отново и ако иска, само тя може да го спре. Тя го пита кой ще спре Йълмаз да убие Демир и той ѝ обещава, че той ще го спре.
На годежа Демир побеснява, защото вижда, че Зюлейха гледа Йълмаз, и прави сцена на ревност като я хваща и напускат събитието преждевременно.
Хункяр признава на Демир, че се е срещала с Фекели.
Жителите на Адана имат голяма изненада. Всяка къща получи подарък от Фекели – пресни плодове и зеленчуци. Той казва на селяните, че вратата му никога няма да бъде затворена за тях. Жест, който побърква Дженго и Демир.
Хункяр пристига на мястото на срещата с Фекели. Вижда Али Рахмет Фекели, който стои спокойно, с решителност, изписана в очите му. Тя се приближава към него, поглежда го хладно и задава директно въпрос:
– Какво искаш?Фекели отговаря спокойно, с равен тон:
– Искам да говоря с теб. Искам да ме изслушаш.Той прави кратка пауза, сякаш за да обмисли следващите си думи, след което заявява твърдо:
– Демир взриви склада. Целта му беше да убие мен и Йълмаз.Хункяр се изпъва като струна, а лицето ѝ се напряга.
– Демир никога не би направил такова нещо! Никога! – възкликва тя, но нотката на несигурност в гласа ѝ издава, че е разколебана.Фекели въздъхва тежко и продължава:
– Преди двадесет години не чу истината, а сега отново отказваш да я чуеш. Ти вярваш само в това, което искаш да вярваш.Думите му са тежки и удрят право в целта. Хункяр поглежда настрани, опитвайки се да избегне този емоционален удар. Но Фекели не спира.
– Да, по ръцете ми има кръв – признава той. – Но съпругът ти също носеше кръв по своите. Това е истината, която ти не искаш да приемеш.
Фекели продължава уверено:
– Мислиш ли, че е лесно за мен? Децата ми бяха убити заради действията ми. Защото аз убих съпруга ти. За това изтърпях двадесет години в затвора. Но съдбата ми даде нов шанс, ново дете. Това дете е Йълмаз.
Очите на Хункяр се разширяват от шок, но тя бързо възвръща самообладанието си.
– Сбъркал си, Фекели. Йълмаз не е невинен! – отсича тя твърдо.
– Наистина ли? – пита той. – С ръка на сърцето си, можеш ли да кажеш, че Йълмаз е виновен?
– Значи си разбрал, че Зюлейха не му е сестра? – пита тя с предизвикателен тон. – Разбира се, той ти е разказал!
Фекели пристъпва напред, а гласът му става по-силен и категоричен:
– Изслушай ме, Хункяр. Синът ти опита да убие мен и Йълмаз днес. Не успя, но ще опита отново. Аз не мога да го спра, но ти можеш. Не искам кръв по ръцете му.
Хункяр замълчава, шокирана от думите му. Той продължава още по-настойчиво:
– Ако Демир продължи по този път, аз ще го спра. Не искам да го правя, но ще го направя, ако се наложи. Няма да позволя историята да се повтори.
Тишината между тях е тежка, напрегната, като невидима нишка, която може да се скъса всеки момент. Хункяр го гледа внимателно, сякаш търси истината в очите му, но съмненията я разкъсват.
– А кой ще спре Йълмаз да не убие сина ми? – пита тя с горчивина.
– Аз ще го спра! – отговаря Фекели твърдо. – Не съм дошъл тук, за да повтарям грешките на миналото, а за да ги поправя.
Действието се развива по време на годежа. Демир побеснява, когато забелязва как Зюлейха поглежда към Йълмаз, и прави сцена на ревност, след което хваща Зюлейха за ръката и двамата напускат тържеството преждевременно.
– Подаръкът за булката остана в чантата ми! – казва Зюлейха, докато се качва в колата, видимо разстроена.
– Остави този подарък! Или може би искаш да се върнеш, за да видиш отново онзи негодник? – процежда Демир през зъби, гневен и с очи, изпълнени със съмнение.
– Нима това ти казах?! – отвръща му не по-малко ядосана Зюлейха, като го поглежда с предизвикателен поглед.
– Ако искаш да видиш Йълмаз, той е там с друга жена! Това ли ти се иска да видиш? – продължава Демир, сякаш не чувайки думите ѝ.
– Защо говориш така? Какво общо има това с нас? – пита Зюлейха с разочарование, но и с болка в гласа.
– Когато танцувахме, ти и Йълмаз си хвърляхте онези погледи – влюбени, предателски! Така ли е? Признай си! – Демир едва успява да се овладее, а думите му звучат като обвинение.
– Демир, ти чуваш ли се? Какво изобщо говориш и в какво ме обвиняваш?! – отвръща Зюлейха с неприкрито възмущение.
– Хайде, да тръгваме! Ще говорим вкъщи! – нарежда Демир, сякаш въпросът е приключен.
– Няма за какво да говорим! – отвръща Зюлейха студено. – Нима съм те молила да ме водиш тук? И как, според теб, можех да знам, че Йълмаз ще бъде на това място?
– Стига! Замълчи! – прекъсва я Демир и се качва в колата.
Камерата ни показва Гафур, който умрял от глад излиза от плевнята и се прибира в къщата, къде си похапва добре.
В същото време Сание, притеснена, че Гафур не е ял нищо, оставя бебето само и тръгва да му занесе храна.
Сание пристига в плевнята с храната за Гафур, но я намира празна. Обезпокоена, тя веднага тръгва обратно към чифлика, осъзнавайки, че Гафур вероятно се е промъкнал в къщата. Притеснява се, че някой може да го види, което ще доведе до сериозни неприятности.
Сание открива Гафур заспал в леглото им, напълно доволен, след като е напълнил корема си.
Междувременно Демир и Зюлейха се прибират вкъщи. Ревността на Демир не го оставя на мира и през цялото време го разяжда отвътре. Той настоява Зюлейха да му признае дали все още обича Йълмаз. Тя отказва да отговори, което само допълнително го вбесява.
Междувременно Хункяр се връща от срещата си с Фекели и е изненадана, че Демир и Зюлейха са се прибрали толкова рано.
– Йълмаз беше там – отвръща Демир.
Хункяр е изумена, че Йълмаз също е бил поканен на годежа.
– Мамо, къде беше? Защо остави детето само? – пита я остро Демир.
– Как така? Оставих го на Сание! – оправдава се Хункяр.
Хункяр веднага вика Сание. Малко по-късно Сание влиза в къщата, а Хункяр ѝ се кара, че е оставила бебето само. Демир прекъсва гневната тирада и казва на Сание да си тръгне, като добавя, че ще говорят на сутринта.
Все още ядосан, Демир се обръща към майка си:
– Къде беше? Защо не се погрижи за бебето?
Хункяр го поглежда хладно и му отговаря:
– Бях при Али Рахмет Фекели. Имах важен разговор с него.
Демир направо излиза извън кожата си.
– Какво искаш да кажеш?! – крещи той, гневът му прераства в ярост.
Хункяр се изправя пред него с твърд поглед:
– Ти ли си отговорен за експлозията в склада?
Настава напрегната тишина, в която двамата се взират един в друг. След миг Демир отвръща твърдо:
– Няма да оставя убиеца на баща ми заедно с човека, който се опитва да ми вземе жената, да живеят спокойно. Затова, не се опитвай да ме спираш!
Тази вечер, докато яростта му още кипи, Демир се среща с Джанго, за да обсъдят случилото се с експлозията.
Двамата са убедени, че Фекели и Йълмаз са ги изиграли. Разговорът се нагорещява, а Демир не крие разочарованието си:
– Сигурно сега ни се смеят и ни подиграват! – изрича той с горчивина. Джанго кимва в съгласие, а атмосферата става още по-напрегната.
Йълмаз се е прибрала вкъщи, след като се е позабавлявала на годежа, демонстрирайки превъзходство пред Демир. Гюлтен го посреща вкъщи, а той я пита, къде е баща му. Тя му отговаря, че е в кабинета си, поискал е кафе. Тя предлага да направи кафе и на него. Йълмаз ѝ отговаря, че може.
Фекели е любопитен да чуе как е преминала вечерта му.
– Беше точно както казахте, татко. Демир замръзна, когато ме видя! – казва Йълмаз с усмивка.
Фекели го предупреждава, че сега трябва да не бързат. Той не иска Йълмаз да си отмъщава за покушението срещу тях. Йълмаз му се заклева, че няма да го убие, но няма да го остави на спокойствие!
Жителите на Адана се събуждат с голяма изненада. На прага на всяка къща са оставени хранителни продукти – подарък от Фекели в знак на благодарност за тяхната постоянна подкрепа. Селяните, любопитни и развълнувани, се събират на площада, където ги очаква самият Фекели.
Той разказва на жителите, че е бил затворен в продължение на 20 години, но няма място като дома, затова се е върнал в родния си край. Казва им, че вратата му никога няма да се затвори за тях. Фекели ги пита, дали познават Йълмаз. Хората отговарят, че го познават, а той с гордост им казва, че той е негов син и ако имат нужда от работа да отидат при него, той никой няма да върне.
В чифлика е тъжен ден за Сание, защото е загубила бебето си. Тя е много разстроена и напуска чифлика, за да намери Гафур в плевнята. Когато отива при него, на него му е студено и е много гладен. Очаква топла храна, но Сание му носи лоши новини. Тази новина поставя и двамата в неловка ситуация. Гафур вече е казал на Демир и Хункяр, че Сание е бременна. Какво ще правят сега?