winless
Демир е шокиран, когато разбира, че Зюлейха е бременна. Той обижда Зюлейха, че му е изневерила с Йълмаз и заявява, че няма да приеме това дете. Вижте още какво ще се случи в епизод 107 до 110 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“.
Какво се случва еп.107, 108, 109 и 110 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате по Diema Family от 21:00 часа.
Като чуват новината, че Зюлейха е бременна, Демир и Хункяр са шокирани, но се опитват да се държат нормално, за да не забележат реакцията им в болницата. По пътя към дома Демир не казва нищо на Зюлейха.
Когато се прибират вкъщи, Зюлейха отива в стаята си и започва да плаче, защото не иска да има дете от Демир.
Демир отива при нея и я обвинява, че му е изневерила с Йълмаз, защото иначе не може да обясни как е забременяла. Той ѝ казва, че през цялото време е знаел, че Аднан не е негов син, защото той не може да има деца.
Демир изважда пистолета си и иска да я застреля, а Зюлейха му крещи да я застреля, защото не може да понесе мисълта, че я обвинява по този начин.
В края на миналия епизод Сехер съобщава на Хункяр, че е бременна с детето на Демир. Шокирана от тази новина, Хункяр веднага търси отговори и същата вечер разговаря със сина си. Разговорът им разкрива дълго пазена тайна – Демир от години знае, че не може да има деца.
Демир признава пред майка си, че още когато се е оженил за Зюлейха, е бил наясно, че никога няма да стане баща. Затова, когато разбрал, че тя е бременна, избира да се съгласи с лъжата, знаейки, че детето всъщност е на Йълмаз. Освен това знае, че майка му е крила тази истина от самото начало.
Демир си спомня и думите на Йълмаз в затвора – че той и Зюлейха са се врекли един на друг пред Бога. Въпреки това, въпреки че е знаел, че Зюлейха обича друг, Демир все пак я принуждава да се омъжи за него, защото я обича безумно.
Тогава Хункяр също признава своята истина – тя също е била съучастник в тази лъжа. Всичко, което е направила, е било заради любовта на Демир към Зюлейха.
След като всички тайни излизат наяве, майка и син се хващат за ръце и се разплакват – от облекчение, от болка, от тежестта на истината. Но Демир е категоричен – той обича Аднан като свой син и няма да позволи на никого да му го отнеме. Ако се наложи, ще се бори до последно.
В същото това време, в спалнята си Зюлейха седи до люлката и нежно люлее бебето си. Тихо му шепне, наричайки го с тайното му име – Йълмаз. В очите ѝ има копнеж, в гласа ѝ – любов. Въпреки всичко, което е преживяла, тя никога не е спирала да обича Йълмаз.
Зюлейха иска Йълмаз да знае, че има син, но съдбата се намесва – писмото ѝ, което би могло да промени всичко, все още лежи под леглото му… непокътнато и незабелязано.
Сехер става жертва на собствената си игра. Опита се е да обвини Демир за бременността си, надявайки се да се премести в голямото имение. Но бебето, което носи, всъщност е на Гафур. Сание обаче не подозира нищо.
Сега, когато Хункяр знае истината за безплодието на Демир, Сехер губи единственото си оръжие. Майка и син решават, че трябва да спрат разпространението на клюки в Чукурова.
Демир и Хункар се изправят срещу Сехер и я притискат да разкрие истината.
– Кой е бащата на детето ти?
Сехер се опитва да се измъкне, но Демир не ѝ оставят избор.
Той вади пистолета си, насочва го към нея и ѝ заповядва да каже истината.
Сехер се пречупва. Изплашена и разтреперана, признава, че Гафур е бащата. След това се разплаква и е изпратена обратно в стаята си – сама, отчаяна и без изход.
Сега един въпрос не ѝ дава мира – какво ще стане, когато Сание разбере истината?
Истината за бременността на Сехер достига до Сание.
Същата вечер на семейната вечеря Демир и Хункар разкриват пред Зюлейха, че Сехер е бременна, а бащата е Гафур. Те спестяват факта, че Сехер е била в леглото на Демир и се е опитала да го изнуди.
Малко по-късно Хункяр вика Гафур в конюшнята, но не само тя го чака там – с нея е и Демир. Това, което никой от тях не подозира, е, че Сание стои зад вратата и чува всяка дума.
Гафур е в шок, когато чува истината.
– Какво?! – извиква той.
Хункар хладнокръвно заявява:
– И бебето е твое.
Гафур се опитва да се измъкне с лъжи. Обвинява Сехер, че е флиртувала с него. Кълне се, че не е виновен. Кълне се, че ако Сание разбере, ще го убие.
Но вече е късно.
Сание излиза от скривалището си и се втурва напред, изпълнена с гняв. Без да се замисли, замахва и го удря по лицето.
Тази нощ Сание го изхвърля от къщата им. Гафур блъска по вратата, умолява я, но тя остава непоколебима.
Когато той опитва последния си отчаян трик и насочва нож към гърлото си, заплашвайки да се самоубие, Сание го поглежда хладно.
– Прережи си гърлото или ми дай ножа и аз ще го направя вместо теб – казва тя. – За мен ти вече не съществуваш.
На следващия ден Йълмаз върви по улицата в Адана, носейки кутия с поканите за сватбата му с Мюжгян. Тогава… буквално се сблъсква със Зюлейха.
Очите им се срещат.
Времето спира.
Погледът им се задържа един върху друг, сякаш се опитват да уловят всяка емоция, всяка неизказана дума.
Тази среща не е просто случайност. Тя е пламъкът, който запалва отново всичко неизживяно между двамата.
Зюлейха се среща с Хункяр, но ѝ прилошава и Хункяр я придружава до болницата.
Когато излизат резултатите от кръвните ѝ изследвания, всички са шокирани.
Зюлейха е бременна.
Но как е възможно?
Всички вече знаем, че Демир не може да има деца.
Има само два варианта – или лекарите са допуснали грешка, или… бащата на детето не е Демир.
Йълмаз търси Мюжган и е изпратена в отделението, където е постъпила Зюлейха. Той чува как лекарят прочита резултатите.
Йълмаз също е шокиран, когато разбира, че Зюлейха е бременна.
Като чуват новината, че Зюлейха е бременна, Демир и Хункар са шокирани, но се опитват да се държат нормално, за да не забележат реакцията им в болницата. По пътя към дома Демир не казва нищо на Зюлейха.
Когато се прибират вкъщи, Зюлейха се качва в стаята си и избухва в плач. Не иска да има дете от Демир.
В същото време, в дневната, Хункяр поглежда сина си и му прави знак да седнат.
– Демир, ела да поговорим – предлага тя с мек, но сериозен тон.
Демир обаче я поглежда гневно.
– Какво е това, майко?!
– Кое?– Знаеш много добре за какво говоря!– Не, не знам – повдига рамене Хункяр, запазвайки самообладание.– Търпях всичко досега! Приемах, прощавах… но това няма да приема! – категоричен е Демир.– Какво да приемеш, сине? Не разбирам…– Какво не разбираш?! – избухва той. – Детето не е мое!– Тихо! Какво правиш?! Защо да не е твое, Демир?!– Майко, знаеш го… Знаеш, че не може да е мое!– Демир, объркан си, синко. Успокой се! Разбира се, че си изненадан…
Очите на Демир пламтят от ярост.
– Зюлейха ще си плати! И то веднага! – заканва се той и тръгва към стаята ѝ.– Демир, недей! – опитва се да го спре Хункяр.
Но той вече е влязъл вътре.
Зюлейха вдига поглед към него. Очите ѝ са зачервени от плач.
– Какво? Не си ли щастлив? – пита тя с горчива усмивка. – Мислех, че ще се зарадваш… Мислех, че ме обичаш! Нали най-голямата ти мечта беше да имаш голямо семейство?
Демир я поглежда с ледено изражение.
– От колко време спиш с Йълмаз?
Зюлейха замира на място.
– Моля?!
– Отговори ми! От колко време ми изневеряваш?
Тя поклаща глава, шокирана от обвинението.
– Демир, ти… побъркал ли си се?! Осъзнаваш ли какво ми казваш?!
– Как можа да ми го причиниш?! – гласът му трепери от гняв. – Ти беше моята чест! Как смееш да тъпчеш честта ми?!
– Чуваш ли се какво говориш?! Как смееш да ме обиждаш така?! – Зюлейха пристъпва към него, стиснала юмруци.
– Отговори ми! – крещи Демир. – От колко време се виждаш с него?!
– Внимавай какво говориш! – избухва Зюлейха. – Не можеш да ме клеветиш така!
Демир изважда пистолета си и започва нервно да крачи из стаята.
– Къде се срещахте?! – изръмжава той. – В дома му ли? Кажи ми!
– Не говори глупости!
– Кога? През деня ли? Докато аз бях на работа, беше ли в прегръдките му?!
Зюлейха стиска главата си с две ръце.
– Стига! – крещи тя. – Не съм ти изневерила! Нито с Йълмаз, нито с друг! Не защото те обичам, а защото уважавам себе си, разбра ли?! Аз не съм жена, която би предала мъжа си, въпреки че не го обича!
– Как можа! Детето, което носиш не е мое! – настоява на своето Демир. – Не може да бъде! Аз не мога да имам деца! Бездетен съм!
– Какво… какво говориш? – шокирана е Зюлейха.
– Не се преструвай, че не знаеш! – изсъсква той. – Мислиш ли, че не знам, че Аднан е син на Йълмаз? Аз… мислиш, че не го знаех от самото начало? Знам всичко! Знаех го! Дори преди ти да ми кажеш! Когато се ожених за теб, знаех всичко!
– Добре! След като мислиш, че съм ти изневерила… добре! – съгласява се Зюлейха.
– Изневерила си ми с Йълмаз! – Демир насочва пистолета си в Зюлейха.
–Добре, какво чакаш? Дръпни спусъка! – предизвиква го Зюлейха. -Дръпни го! Ако си убеден, че съм ти изневерила с Йълмаз, така да бъде! Дръпни го! Какво чакаш? Дръпни го и без друго искам да умра! Мислиш, че мога да живея по този начин? Дръпни спусъка!
Демир доближава пистолета до слепоочието си.
-Обичах те! Въпреки че знаех, че носиш детето на Йълмаз! Обичах те до смърт! Но ти ми причини това! Исках само едно от теб! Да уважаваш любовта ми! Но ти и това не ми даде! Ти ме унищожи! Опетни честа ми!
Зюлейха го гледа право в очите.
– Какво чакаш?! – извиква тя. – Дръпни спусъка! Дръпни го, щом си толкова сигурен!
Демир стиска зъби, но не стреля. Вместо това приближава пистолета към собственото си слепоочие.
– Обичах те… – прошепва той. – Въпреки че знаех, че носиш детето на Йълмаз… Обичах те до смърт!
Тя хваща ръката му, която държи оръжието, и я насочва към себе си.
– Щом не ми вярваш, дръпни спусъка! – настоява тя. – Убий ме! Аз не искам да живея!
Демир се опитва да издърпа оръжието, но тя не го пуска.
– Пусни го! – крещи той.
–Убий ме! – настоява Зюлейха.
–Искаш да умреш ли? – крещи Демир.
–Да! – отвръща Зюлейха.
Чува се изстрел, който е чут от всички обитатели на чифлика.
Притеснена Хункяр се качва в стаята на сина си и снаха си.
Демир седи на земята и плаче, а Зюлейха се е свила на леглото.
Хункяр се приближава и взема пистолета от ръката на Демир.
– Ах, Демир… какво да кажа? – прошепва тя и протяга ръка към Зюлейха.
Но младата жена я отблъсква.
– Не ме докосвайте!
– Добре! Стани дъще измий си лицето!
– Сякаш не ви беше достатъчно, а сега ме и клевети – казва Зюлейха по-скоро на себе си.
– Ти никога не ме разбра, не разбра колко много те обичам – казва Демир като става от пода. – Толкова много те обичах, че те приех с чуждо дете и любовта ти към Йълмаз, но ти ми причини това!
Зюлейха ядосана става от леглото.
– Искала ли съм от теб да ме приемеш с детето ми? – пита гневна Зюлейха. – Искала ли съм? Ти дори не ме попита, дали искам да се оженя за теб! Не ме попита дали те обичам! Заведе ме на вечеря и ми каза, че това е животът ми от тук нататък! Каза, че ще ми дадеш живот мечата, каза, че ще ми купуваш бижута, ще ме водиш в чужбина. Не ми ли го каза? Каза, че ще ми дадеш живот мечета и го направи, вали? А тези неща, дали ме вълнуват? Ами не! Не ме интересуват бижутата, богатството и парите ти!
– Да не беше приемала! – крещи Демир. – Да беше казала, че не искаш да се омъжваш, но не го направи! Ти се съгласи като седна на онази маса, на сватбената маса!
– Седнах на онази маса, за да не умре Йълмаз! – отговаря Зюлейха.
Демир е шокиран.
– Какво означава това? – пита той.
– Седнах, за да не умре Йълмаз! Мислиш, че щях да го направя, ако майка ти не ме беше заплашила, че Йълмаз ще умре ако не се омъжа за теб!
Демир поглежда към майка си.
– Сега разбираш ли ме? – пита Зюлейха. -Седнаха на онази маса, не заради всичко, което ми предложи, А ЗА ДА НЕ УМРЕ МЪЖА, КОГОТО СЪМ ОБИЧАЛА ЦЯЛ ЖИВОТ! Да, Демир Яман! Искаше да ценя любовта ти, нали? Ти каза, че любовта, която изпитваш към мен е толкова голяма, че дори ти не можеш да я проумееш! Ами моята! Омъжих се за теб, знаейки, че мъжът за когото бих умряла ще ме намрази, за да го спася! Всеки път, когато ме докосваше си казвах: „Йълмаз прости ми! Аз принадлежа само на теб! Причината да търпя това мъчение е детето ти! Прости ми моля те! Прости ми!“ Сега ти ми кажи, чия любов е по-голяма, Демир? Кой от нас направи по-голяма жертва? Любовта, която изпитваш към мен или любовта която аз изпитвам към Йълмаз? Дали щеше да ми пука за заплахите на майка ти, ако знаех, че ще получи амнистия? Щях да се махна от този АД!
– Детето, което носиш е на Йълмаз, нали? – пита Демир.
– Какво? – шокирана е Зюлейха.
– Ти го каза! Каза, че ще го обичаш до края на живота си!
– От всичко, което казах, само това ли разбра?
– Детето не може да е мое, а ти имаш само очи за Йълмаз! Друг вариант не виждам!
– Де да беше на Йълмаз?! Но знаеш ли какво би станало, ако беше? Нямаше да се крия всеки път като го видя, за да не чуе как бие сърцето ми! Ако детето беше на Йълмаз? Нямаше да се налага да си прехапвам езика си всеки път и да не му кажа, че обичам сама него! Иска ми се да беше негово! – заявява Зюлейха.
Демир хваща Зюлейха за гушата и иска да я удуши, а Зюлейха му крещи да го направи, защото не може да живее без Йълмаз.
Намесва се Хункяр и Демир оставя Зюлейха.
– И двамата сте жалки – казва Зюлейха като ги посочва с пръст.
– Ти ме клевети, търпяхте мълчаливо, но това не ти беше достатъчно! Добре! Няма я вече старата Зюлейха, Демир! Няма я онази Зюлейха, която уважаваше любовта ти, въпреки че не те обичах!
Зюлейха поглеждайки към Хункяр, ядосана напуска стаята.
– НЯМА ДА ГО ПРИЕМА МАЙКО! ЕДНО ПРИЕХ! НО ТОВА НЕ МОГА! – заявява Демир.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg