winless
Хилял Алтънбилек. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 11 февруари 1991 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 31 години, зодия водолей. Произхожда от семейство преселници от Косово. Още в началното училище проявява голям интерес към театралното изкуство. Висше образование завършва в Егейския университет със специалност „Мениджмънт“, като паралелно със следването си прави и първите крачки в актьорската си кариера. Участва в конкурс за красота, влизайки в ТОП 5 – така става фотомодел. В периода 2009-2010 г. получава и професионално актьорско образование в Центъра за изкуства „Müjdat Gezen“ в Истанбул. Дебюта си като актриса прави през 2011 г. в делничния сериал „Дълбоки води“ (Derin Sular). Бива забелязана от широката аудитория с ролята си на Йозлем в една от най-успешните драми в историята на турската телевизия „Черна роза“ (Karagül). В нея се снима в периода 2013-2016 г. Веднага след финала ѝ се присъединява към екипа на романтичната комедия от лятото на 2016-а „Сладко отмъщение“ (Tatlı İntikam). През 2018 г. прави дебюта си на голям екран, оглавявайки игралния филм „Децата са поверени на теб“ (Çocuklar Sana Emanet) и партнирайки си с Енгин Акюрек. От есента на 2018-а година до този момент продължава да играе главната роля на Зюлейха в хитовата историческа драма „Имало едно време в Чукурова“ (Bir Zamanlar Çukurova), ротираща епизоди от 4-я си сезон всяка четвъртък вечер по турската ATV. Да започваме с интервюто!
Как премина периодът на пандемия при Вас? Какво правихте по време на карантините?
Бях притеснена, това беше период, в който здравето на всички хора по света беше под опасност. Опитах се да мина през този период по възможно най-пълноценния начин. В кариерата ми досега почти винаги съм работила на далечни от дома ми места, в други градове. По време на пандемията най-накрая имах възможността да си остана вкъщи. Прочетох книгите и изгледах филмите и сериалите, които от дълго време отлагах. Това бяха моменти, в който всеки остана насаме със себе си и с природата. Сигурна съм, че всички малко или много изпитахме тази, така да се каже, полезна самота.
Още от малка сте била решена да станете актриса. Но как точно се разви животът Ви, за да стигнете до тук сега? Как станахте актриса?
Да, винаги най-голямата ми мечта е била да стана актриса. Още в началното и средното училище се интересувах много от театър. След това завърших в студиото по актьорско майсторство към центъра по изкуства „Müjdat Gezen“. Имах възможността да се уча от много големи имена в турското кино. Така със събрания опит започна кариерата ми – в един делничен дневен сериал, снимал се в Измир.
Гледаме Ви в „Имало едно време в Чукурова“. Какво е усещането да се снимате в исторически сериал?
Разбира се, цялото преживяване е различно. Има много параграфи, по които се различава от останалите сериали – по езика, който използваме, наратива, костюмите, местата, цялата епоха е съвсем различна. А това неизбежно се отразява и на работата ни като актьори. Вълнуващо е да заставаш пред камера със съзнанието, че вече си човек от далечни, минали времена, още повече, че трябва да предадеш това усещане за минало на аудиторията.
Снимачната площадка е далече от Истанбул – в Адана. По-рано снимахте „Черна роза“ пък в Газиантеп…
Никак не е лесно да се намирам толкова далече от семейството и приятелите си в Истанбул. Те са моят източник на сили и положителна енергия, когато се почувствам изтощена. Но е редно да отбележа и положителните страни на работата извън големия град, в провинцията. Това ми помага да развивам умението си за адаптация, пък и ми помага да се откъсна напълно от заобикалящата ме среда и да се потопя много по-добре, автентично в средата, в която снимаме. Особено за млади актьори това е голяма възможност и опит. Затова се чувствам и голяма късметлийка, че участвах в „Черна роза“. Този проект бе като училище за мен, научи ме да се концентрирам, да съм „тук и сега“ на сета.
Знаем, че проявявате голям интерес към нумерологията. Как се запалихте по тази наука? На какво обръщате внимание? Има ли числа, които намирате за късметлийски?
Всъщност открих страстта си към числата и нумерологията съвсем случайно. Номерът на дома ми; номерата на седалките ми в зали; датите, на които съм получавала добри новини; рождените дни на най-близките му хора – това са все числа, които с времето са ми ставали все по-симпатични. Така неусетно започнах да избирам по-внимателни дните и датите, на които взимам важни решения, стаите в хотелите, в които отсядам, седалките в самолетите, когато пътувам… Всъщност имам любими числа, които считам, че ми носят късмет. Все още не съм задълбала навътре в нумерологията.
Сънищата Ви също са един вид пророчески. Какво сънувахте наскоро? После сбъдна ли се?
Да, изживявала съм подобни странни и необясними събития, но забелязах, че ако говоря твърде много за тях, след това спират да се случват. Да кажем, че имам по-изострени сетива.
Някой ден смятате ли да се върнете в родния си град Измир?
Не съм от хората, които живеят в настоящия момент. От малка съм си такава, все бързам за някъде, все имам някакви цели и амбиции, които преследвам, все съм устремена към бъдещето… Понеже от малка исках да стана актриса и си го бях наумила, знаех, че за тази цел ще трябва да се преместя да живея в Истанбул. И така и не успях да се нарадвам, да оценя, да открия и опозная родното си място. Засега нямам планове да се връщам там. Отбивам се, когато посещавам семейството си.
В социалните мрежи често качвате Ваши снимки с баща Ви, на които изглеждате не толкова като баща и дъщеря, колкото като двама приятели…
Баща ми е моят най-близък приятел, моят пример за подражание в живота. В много отношения съм дъщеря с невероятен късмет. Родителите ми са много специални хора. С всяка стъпка, която правя – в личен, и в професионален план, усещам, че са ме подготвили по най-добрия начин за живота.
Имате и много красиво куче. Как го осиновихте? Какво е името му?
Да, много обичам порадата бигъл. Понеже се интересувам и от астрология, реших да го кръстя на планетата Юпитер, която също много харесвам. Ако някой ден осиновя още едно куче, ще го кръстя Венера (смее се).
Какви са мечтите и целите Ви в професионален аспект?
Много съм щастлива и горда, че съм част от успешен проект като „Имало едно време в Чукурова“. Героинята ми Зюлейха е жена, здраво стъпила на земята и бореща се за добруването си, много я харесвам. Следващата ми роля, например, ми се иска да бъде на някоя успешна жена с академична кариера. Цел в професията ми е с всяка следваща изява да се чувствам все по-уверена и можеща. Ако трябва да дам по-конкретен отговор, то искам да взимам участия в по-смели, разчупени и иновативни проекти.
Какви грижи полагате за себе си, за да изглеждате винаги перфектно?
Отдавам голямо значение на грижата за кожата си, няма ден, който да не започвам с намазване на крем за лице, това е моята рутина №1. Здравословните храни винаги присъстват в менюто ми. Ако някой ден се е поотпусна или се почувствам преяла, на следващия задължително разтоварвам. Също така приемам големи количества вода. А вечер преди лягане си хапвам кисело мляко.
Какво Ви вдъхнявява и храни душата Ви?
Всичко красиво около мен ме вдъхновява и прави щастлива. Много обичам природата и всичко естествено. Ако се почувствам изнервена, винаги си устройвам разходки в гората или по морския бряг и бързо се успокоявам.