winless
Тя е родена на 20 юли 1985 г. в турската столица Анкара. В момента е на 36 години, зодия рак. Дебюта си като актриса прави през 2008 г., когато се включва в каста на делничната драма „Не ме забравяй“ (Unutma Beni). Бива забелязана от по-широката аудитория през 2014 г., когато изиграва една от поддържащите роли в хитовата криминална драма с Туба Бююкюстюн и Енгин Акюрек „Черни пари и любов“ (Kara Para Aşk) – тази на Аслъ Денизер. През 2016-а се снима в романтичната комедия „Сладко отмъщение“ (Tatlı İntikam). В периода 2017-2018 г. се превъплъщава в образа на отрицателната героиня Ясемин в хитовата драма „Г-жа Фазилет и нейните дъщери“ (Fazilet Hanım ve Kızları). През 2018-а взима участие и в интернет-сериала на вампирска тематика „Безжизнените“ (Yaşamayanlar). В периода 2019-2021 г. влиза в ролята на Белиз в хитовата медицинска драма „Доктор чудо“ (Mucize Doktor), излъчваща се в момента всеки делничен следобед в България по БТВ. Последната ѝ изява на телевизионния екран в южната ни съседка бе в провалилия се сериал от есента на миналата година „Лъжец“ (Yalancı). Да започваме с интервюто!
Кое е най-важното качество, което Ви прави такава, каквато сте?
Честно казано, когато ми задават въпроси, свързани с характера, личността и нрава ми, се затруднявам доста. Отговорите намирам в това, което близките ми хора са ми споделяли за мен, тъй като те са най-искрени. И излиза, че съм доста интересен човек! Те, например, ми казват, че съм изключително отговорен човек. Аз пък намирам себе си за маниак на тема контрол. Те ми казват, че съм много директна в думите си, аз пък просто се намирам за конкретна в изказванията си. Те ми казват, че искам всичко да се случва сега, на момента, аз пък се смятам просто за нетърпелива.
Снимате се в „Доктор чудо“, вдъхвайки живот на доста силна героиня. Как върви сериалът?
Белиз е много силна жена. Но за да бъде толкова силна, животът постоянно я изпитва с нещо. Притиска я, а понякога тя не издържа и се срива, взима грешни решения. Но именно това я прави и истински човек! С Белиз вървя по един много интересен път. А най-хубавото нещо, което може да се случи на един актьор, е да върви по този път, да изживява това приключение с още други невероятни хора, с каквито екипът на „Доктор чудо“ е пълен.
По какво си приличате с героинята Ви Белиз?
Смятам, че притежаваме еднакво добри умения да управляваме и контролираме кризисни ситуации. В такива стресови моменти и двете успяваме да запазим хладнокръвие и да изглеждаме непробиваеми отвън, но вътре в нас бушуват същински урагани.
Вярвате ли в чудеса?
Това, което наричаме чудеса, в повечето случаи са едни много наивни и приказни истории, от които всички в дадени моменти имаме нужда. Не виждам проблем в това от време на време да се губим за малко в подобни приказки.
Коя от героините, на които сте вдъхвали живот до момента, чувствате най-близка до себе си?
Избирам проектите, в които участвам, много внимателно, затова и много харесвам всичките си героини. В героинята ми от „Черни пари и любов“, например, харесвам сарказма ѝ. В тази от „Сладко отмъщение“ – енергичността. В тази от „Г-жа Фазилет и нейните дъщери“ – мнопластовия характер. В Белиз от „Доктор чудо“ – умението да се справя в кризисни ситуации.
Критична ли сте към себе си? Коя своя черта или качество не харесвате?
И още как! От себекритикуване не намирам време и възможност да се похваля дори малко! Преди малко, докато ме питахте за качествата ми, се сетих, че имам склонност да отивам в крайности. И тогава никак не се харесвам.
Имате ли опит, момент, сцена в кариерата Ви, които никога няма да забравите?
Не мога да посоча точно конкретен случай, но ще обясня по следния начин. Понякога, докато снимам дадени сцени, ме поразява усещане за катарзис както в професионален, така и в личен план. Изживявам един вид прослетления в мисловен и емоционален аспект. В крайна сметка, целият труд, който полагаме като актьори, е за да откриваме себе си и да растем като хора. Всеки подобен момент за мен е незабравим и безценен опит.
Как се промени животът Ви, откакто се занимавате с актьорство?
Животът ми се промени още в момента, в който реших, че ще ставам актриса. Прекъснех обучението си по „Международни отношения“ и започнах да следвам „Актьорско майсторство“. Смених не само специалността, но и университета, и града, в който учех. Допреди това дните ми минаваха по горе-долу един и същи начин, в очакване на автобуса на спирката, поздравявайки се с познати лица. Но изведнъж и автобусната спирка стана много голяма, и лицата, с които се засичах на нея, станаха много и различни. Напуснах средата, в която се чувствах сигурно и в безопасност, и прегърнах промяната.
Какво според Вас трябва да прави един добър актьор?
Един добър актьор трябва да е много работлив, да бъде дисциплиниран, да не се самосаботира, да умее да наблюдава себе си и това, което прави, отстрани.
Какви са мечтите и целите Ви за бъдещето?
Никак не е лесно да отговоря на подобен въпрос, особено в ситуация като сегашната. Дори плановете ни за най-близкото бъдеще бяха разбити на пух и прах от коронавируса. Но, разбира се, имам мечти, които въпреки всичко не се променят. Да работя дълги години като актриса и никога да не спирам да научавам нови и нови неща. Освен това много искам да се докосна до независимото кино, то е доста по-различно от конвенционалното.
В натовареното Ви темпо как успявате да отделите време за себе си?
Аз съм от хората, които успяват да действат и да планират времето си, именно когато са под натиск и натоварено темпо. От тези хора, които обичат да си свършват работата на време, а останалото им малко свободно да го оползотворяват добре. Най-любими са свободните ми моменти с приятели.
На какво Ви научи пандемията от коронавирус? Какво Ви даде?
Научих се да спирам. Допреди пандемията тичахме като луди насам-натам и дори за миг не се спирахме да се оглеждаме какво се случва около нас, да си поемаме въздух. Научих, че има неща, които са извън обсега на моя контрол и на които не мога да влияя – като моето и здравето на близките ми хора. Оцених т. нар. ежедневни ритуали, на които преди не обръщах особено внимание и ги изпълнявах на автопилот. Написах 4 книги, нарисувах 7 картини, прекарах повече време в кухнята, но май така и не открих скрития си талант…