Талантлива актриса, съпруга и майка…
Разбира се, намирането на баланс между тях не е толкова лесно, колкото изглежда: „Тук се разкъсвам… Това привидно спокойствие е резултат от дълги усилия.“
„Черни планини“, „Дила“, „Част от мен“, „Висше общество“, „Доброта“ са само част от сериалите, в които е играла турската актриса.
На 29 май 2015 във вечна любов се вричат Хатидже Шендил и Бурак Саяшар. Двамата се влюбват на снимачната площадка на турския сериал „Черни планини“ през 2010 г. и се женят след петгодишна връзка. През 2017 г. ражда сина си Джан.
Хатидже не спира да се усъвършенства, отглежда сина си, участва в проекти за социална отговорност, организира кампании за деца със СМА (Спинална мускулна атрофия) и се опитва да повиши информираността ни.
– Ти си съпруга, майка и актриса. Как поддържаш това темпо?
– Като всички жени в потока на живота аз страстно нося всички ценности, които имам, които ме допълват. В края на деня ставам по-мотивирана. Не се опитвам да бъда перфектна. Красотата е в почтеността, когато я гледам от хуманистична гледна точка. Днес, в процес на самоусъвършенстване, правя всичко с голяма страст и чувство за отговорност. Започвам деня много рано. Водя Джан на училище всяка сутрин. Интересувам се от неговия ред и развитие. Ако има време след училище, спортувам, преди да отида на снимачната площадка. Здравословното хранене и движението са незаменими в живота ми от дълго време. След приключване на заниманията вкъщи, отивам на снимачната площадка и от този момент нататък започва интензивното темпо. Обикновено прекарвам деня будна и малко в сън. Определено отделяме време за себе си с Бурак в края на деня. Вместо да се опитвам да бъда в крак с всичко и да бъда разделена и дезинтегрирана във всяка област, мога да кажа, че създадох активен и вълнуващ ритъм, в който всички са щастливи, продуктивни и постигат целите си.
– Като всички жени в потока на живота аз страстно нося всички ценности, които имам, които ме допълват. В края на деня ставам по-мотивирана. Не се опитвам да бъда перфектна. Красотата е в почтеността, когато я гледам от хуманистична гледна точка. Днес, в процес на самоусъвършенстване, правя всичко с голяма страст и чувство за отговорност. Започвам деня много рано. Водя Джан на училище всяка сутрин. Интересувам се от неговия ред и развитие. Ако има време след училище, спортувам, преди да отида на снимачната площадка. Здравословното хранене и движението са незаменими в живота ми от дълго време. След приключване на заниманията вкъщи, отивам на снимачната площадка и от този момент нататък започва интензивното темпо. Обикновено прекарвам деня будна и малко в сън. Определено отделяме време за себе си с Бурак в края на деня. Вместо да се опитвам да бъда в крак с всичко и да бъда разделена и дезинтегрирана във всяка област, мога да кажа, че създадох активен и вълнуващ ритъм, в който всички са щастливи, продуктивни и постигат целите си.
– Проектите, в които си участвала през годините, винаги са предизвиквали фурор и си работила с много майстори актьори. Когато погледнеш назад към тези проекти, как виждаш своето развитие?
– Когато се върнах към професията си след известно прекъсване (около четири години), след като станах майка, разбрах по-ясно как индустрията изведнъж се разрасна и промени. От друга страна, това, че станах майка, също ме промени. Имах чувството, че трябва да започна отнякъде, без да отлагам повече. Но промяната в индустрията, влиянието на социалните медии и фактът, че сега съм на четиридесет години, създадоха идеята за нова почивка. Чувствах се така, сякаш това, което направих досега, не беше моето и трябваше да започна всичко отначало. Каквото и да правиш, след определена възраст се виждаш „свършен“. Пък и хората не знаят къде да поставят актьорите на четиридесет, сякаш са се оттеглили от младостта… Още по-истинска съм отпреди със зрелостта си и емоциите, които имам.
– Когато се върнах към професията си след известно прекъсване (около четири години), след като станах майка, разбрах по-ясно как индустрията изведнъж се разрасна и промени. От друга страна, това, че станах майка, също ме промени. Имах чувството, че трябва да започна отнякъде, без да отлагам повече. Но промяната в индустрията, влиянието на социалните медии и фактът, че сега съм на четиридесет години, създадоха идеята за нова почивка. Чувствах се така, сякаш това, което направих досега, не беше моето и трябваше да започна всичко отначало. Каквото и да правиш, след определена възраст се виждаш „свършен“. Пък и хората не знаят къде да поставят актьорите на четиридесет, сякаш са се оттеглили от младостта… Още по-истинска съм отпреди със зрелостта си и емоциите, които имам.
– В сериала „Доброта“ играеш жена, която е измамена и преживява предателството до дъното на душата си. Как се подготви за ролята?
– В наши дни хората намират герои като Неслихан за обикновени. Една обикновена, обикновена жена. Какво се е случило с нея, какво е изпитала тази жена? Има хора, чийто живот, чувства и цели се променят и то за един ден. Неслихан е една от тях. Докато се подготвях за ролята, се възползвах от реалността и от това как се чувстваше героинята в „момента“. „Как бих се почувствала, какво бих направила, ако ми се случи?“ Зададох си въпроса. Появи се героиня с висок вътрешен ритъм и достатъчно зряла душа, за да се опита да преодолее всяка трудна ситуация, която животът ѝ поставя. Защо хората изневеряват? Как действа механизмът на травмата при човек, който е бил измамен? Проучих тези неща. За съжаление, предателството е широко разпространен проблем в обществото. Един от най-големите проблеми във връзките днес е, че хората, които не могат да бъдат честни и да кажат „Искам да скъсаме“, прибягват до изневяра и хвърлят вината върху половинките си. С други думи, тази ситуация се отразява като грешка и недостатък на измаменото лице. Това се нарича психологическо насилие, упражнявано от изневеряващия върху неговата/нейната половинка. Преживяванията, които чух от жени, съпричастни с героинята, която изиграх, бяха за тази виктимизация и психологическото насилие, което са преживели. Изиграх ролята, чувствайки тежестта и отговорността на всичко това.
– В наши дни хората намират герои като Неслихан за обикновени. Една обикновена, обикновена жена. Какво се е случило с нея, какво е изпитала тази жена? Има хора, чийто живот, чувства и цели се променят и то за един ден. Неслихан е една от тях. Докато се подготвях за ролята, се възползвах от реалността и от това как се чувстваше героинята в „момента“. „Как бих се почувствала, какво бих направила, ако ми се случи?“ Зададох си въпроса. Появи се героиня с висок вътрешен ритъм и достатъчно зряла душа, за да се опита да преодолее всяка трудна ситуация, която животът ѝ поставя. Защо хората изневеряват? Как действа механизмът на травмата при човек, който е бил измамен? Проучих тези неща. За съжаление, предателството е широко разпространен проблем в обществото. Един от най-големите проблеми във връзките днес е, че хората, които не могат да бъдат честни и да кажат „Искам да скъсаме“, прибягват до изневяра и хвърлят вината върху половинките си. С други думи, тази ситуация се отразява като грешка и недостатък на измаменото лице. Това се нарича психологическо насилие, упражнявано от изневеряващия върху неговата/нейната половинка. Преживяванията, които чух от жени, съпричастни с героинята, която изиграх, бяха за тази виктимизация и психологическото насилие, което са преживели. Изиграх ролята, чувствайки тежестта и отговорността на всичко това.
– В сериала „Доброта“ историята е за изневяра. Защо мислиш, че подобни теми са толкова важни напоследък?
– Във всеки период структурите, изобразяващи отношенията между мъжа и жената, намират отзвук в публиката. Особено измамата на властните жени привлича вниманието на повечето хора.
– Във всеки период структурите, изобразяващи отношенията между мъжа и жената, намират отзвук в публиката. Особено измамата на властните жени привлича вниманието на повечето хора.
– Как гледаш на изневярата?
-Разбира се, не го намирам за морално или честно.
-Разбира се, не го намирам за морално или честно.
– Какво ще кажеш за ревността?
– Като актриса знам какво означава това чувство. Колкото повече човек се чувства по-нисш от другия човек, толкова повече това чувство нараства.
– Като актриса знам какво означава това чувство. Колкото повече човек се чувства по-нисш от другия човек, толкова повече това чувство нараства.
– Какво за теб е добротата?
– Според мен добротата е състояние на проява на здрава воля и невъзможност да направиш нещо, което би било лошо за теб или за другите. Човек със здрава душа и ум, с психологическите придобивки от детството, може да бъде наистина „добър“ и да прави „добро“.
– Според мен добротата е състояние на проява на здрава воля и невъзможност да направиш нещо, което би било лошо за теб или за другите. Човек със здрава душа и ум, с психологическите придобивки от детството, може да бъде наистина „добър“ и да прави „добро“.
– В кой момент човек става лош?
– Човек, който няма основно чувство за доверие и ценност, е по-вероятно да бъде изкушен от злото. Особено ако няма какво да губи, злото може да почука на вратата му всеки момент.
– Човек, който няма основно чувство за доверие и ценност, е по-вероятно да бъде изкушен от злото. Особено ако няма какво да губи, злото може да почука на вратата му всеки момент.
– Добър или лош човек си?
– Аз съм човек, който поставя доброто и това да си добър в центъра на живота си и полага усилия да го постигне. Имам душа, която винаги научава уроците на живота и узрява с тези уроци. В днешно време забелязвам, че добрината се прави, за да се излекуваме. Мисля, че едно добро дело, извършено егоистично и арогантно, също е зло за някой друг.
– Аз съм човек, който поставя доброто и това да си добър в центъра на живота си и полага усилия да го постигне. Имам душа, която винаги научава уроците на живота и узрява с тези уроци. В днешно време забелязвам, че добрината се прави, за да се излекуваме. Мисля, че едно добро дело, извършено егоистично и арогантно, също е зло за някой друг.
– Има отмъщение в историята. Каква е връзката ти с чувството за отмъщение?
– Наясно съм, че всички тези чувства са човешки. Забелязвам обаче, че когато човек желае да накаже другите в края на деня, всъщност наказва себе си.
– Наясно съм, че всички тези чувства са човешки. Забелязвам обаче, че когато човек желае да накаже другите в края на деня, всъщност наказва себе си.
– Имаш по-хладен, по-дистанциран вид… Каква си по душа?
– Най-голямата заблуда за мен е, че имам дистанциран и хладен вид (смее се)… Вече мога да общувам с хора, които разбират моята ситуация и могат да общуват с мен. Винаги търся познато лице навсякъде. Хората, които ме разбират на снимачната площадка, след време ми го признават. Казват ми: „Е, ти всъщност не беше такава“. Просто не знам колко съм в безопасност и колко удобно мога да се чувствам около другите. За съжаление, не мога да общувам с хора, от които не мога да получа това спокойствие.
– Най-голямата заблуда за мен е, че имам дистанциран и хладен вид (смее се)… Вече мога да общувам с хора, които разбират моята ситуация и могат да общуват с мен. Винаги търся познато лице навсякъде. Хората, които ме разбират на снимачната площадка, след време ми го признават. Казват ми: „Е, ти всъщност не беше такава“. Просто не знам колко съм в безопасност и колко удобно мога да се чувствам около другите. За съжаление, не мога да общувам с хора, от които не мога да получа това спокойствие.
– Какво те ядосва?
– Ядосвам се на несправедливостта.
– Ядосвам се на несправедливостта.
– Можеш ли да ни кажеш нещо изненадващо, но вярно за теб?
– Мога да готвя добре. Нося си много сладко. В чантата ми със сигурност ще има сладкиши и шоколад. Видеоклиповете за храна в Instagram привличат вниманието ми. Бих ги гледала непрекъснато.
– Мога да готвя добре. Нося си много сладко. В чантата ми със сигурност ще има сладкиши и шоколад. Видеоклиповете за храна в Instagram привличат вниманието ми. Бих ги гледала непрекъснато.
– Твоят син Джан е на 7 години. Как присъствието му промени живота ти?
– Джан промени не само живота ми, но и мен. Съществуването на Джан е подарък за мен и се чувствам голяма късметлийка, че съм негова майка. Аз съм майка, която много се възхищава на сина си. Да си майка, е много лечебно чувство. Докато отглеждаш детето си, даваш още един шанс на собственото си детство.
– Джан промени не само живота ми, но и мен. Съществуването на Джан е подарък за мен и се чувствам голяма късметлийка, че съм негова майка. Аз съм майка, която много се възхищава на сина си. Да си майка, е много лечебно чувство. Докато отглеждаш детето си, даваш още един шанс на собственото си детство.
– Какво е разпределението между теб и Бурак у дома по отношение на детето?
– Разпределение всъщност няма. И двамата чувстваме споделена отговорност. Разбира се, ежедневните рефлекси и интензивност влияят на тази ситуация. Опитваме се да създадем нашите планове според Джан. Опитваме се да не се критикуваме взаимно за това как трябва да се отнасяме един към друг. Дори да има ситуации, в които имаме различни мнения, не говорим за това пред Джан. Внимаваме много. Внимавам да не правя това, за което предупреждавам детето си да не прави. Особено този въпрос е много важен.
– Разпределение всъщност няма. И двамата чувстваме споделена отговорност. Разбира се, ежедневните рефлекси и интензивност влияят на тази ситуация. Опитваме се да създадем нашите планове според Джан. Опитваме се да не се критикуваме взаимно за това как трябва да се отнасяме един към друг. Дори да има ситуации, в които имаме различни мнения, не говорим за това пред Джан. Внимаваме много. Внимавам да не правя това, за което предупреждавам детето си да не прави. Особено този въпрос е много важен.
– Каква майка мислиш, че си?
– Разбирам, докато го преживявам. Каква майка трябва да бъда? Какво е правилно за моето дете? Реших да действам според неговите нужди по този въпрос. Способностите и развитието на Джан са по-важни от това каква майка трябва да бъда.
– Разбирам, докато го преживявам. Каква майка трябва да бъда? Какво е правилно за моето дете? Реших да действам според неговите нужди по този въпрос. Способностите и развитието на Джан са по-важни от това каква майка трябва да бъда.
– На какво трябва първо да научи една майка детето си?
– Да обича себе си, да вярва в себе си. Отговорността да бъдеш майка и да отгледаш индивид, е огромна. Мисля, че да си майка и баща, означава отдаденост. Ако ме попитат: „Как е синът ти?“, и ако мога да кажа: „Щастлив“, е много ценно за мен. Опитвам се да го науча да бъде себе си и да бъде състрадателен към собствените си ценности. Мисля, че способността на човек да избере щастието и да се стреми към него, определя целия му живот.
– Да обича себе си, да вярва в себе си. Отговорността да бъдеш майка и да отгледаш индивид, е огромна. Мисля, че да си майка и баща, означава отдаденост. Ако ме попитат: „Как е синът ти?“, и ако мога да кажа: „Щастлив“, е много ценно за мен. Опитвам се да го науча да бъде себе си и да бъде състрадателен към собствените си ценности. Мисля, че способността на човек да избере щастието и да се стреми към него, определя целия му живот.
– Омъжена си за Бурак Саяшар от почти 9 години. Как върви бракът?
– Ние сме двама души, които избраха да живеят един и същ живот и намериха щастието с този избор. Бракът никога не ни е изглеждал далечен или страшен. В момента сме в добър период. Прозорецът, през който гледаме на живота, и начинът, по който го възприемаме, са едни и същи. Ние контролираме емоциите си и сме отговорни за това, което чувстваме. Нашият брак е този, който знае кой и къде да настоява. Без да се отказваме един от друг…
– Ние сме двама души, които избраха да живеят един и същ живот и намериха щастието с този избор. Бракът никога не ни е изглеждал далечен или страшен. В момента сме в добър период. Прозорецът, през който гледаме на живота, и начинът, по който го възприемаме, са едни и същи. Ние контролираме емоциите си и сме отговорни за това, което чувстваме. Нашият брак е този, който знае кой и къде да настоява. Без да се отказваме един от друг…
– Израснала си в Анталия. Кой е първият ти спомен от онези години?
– Всъщност аз съм родена в Истанбул. Семейството на баща ми се премести от Солун в Анталия. Темпераментът и характерът на мен и моите братя и сестри са уникални за средиземноморските хора. Най-красивите образи от детството ми са избелените ми от слънцето коси, слънчевите петна и морето, от което никога не искаме да излезем.
– Всъщност аз съм родена в Истанбул. Семейството на баща ми се премести от Солун в Анталия. Темпераментът и характерът на мен и моите братя и сестри са уникални за средиземноморските хора. Най-красивите образи от детството ми са избелените ми от слънцето коси, слънчевите петна и морето, от което никога не искаме да излезем.
– Как израстването на малко място повлия на живота ти?
– Никога не съм имала чувството, че живея на малко място. Според мен големината на семейството е по-важна за детството на човека.
– Никога не съм имала чувството, че живея на малко място. Според мен големината на семейството е по-важна за детството на човека.
– Стана трета на конкурса за красота през 2001 г. Тогава започва твоята актьорска кариера. В кой момент и как реши, че това ще бъде професията на живота ти?
– Мисля, че актьорството е такава професия, че от първия ден знаеш дали можеш, или не. Твоите способности ти казват това. Усещаш го дълбоко и го следваш.
– Мисля, че актьорството е такава професия, че от първия ден знаеш дали можеш, или не. Твоите способности ти казват това. Усещаш го дълбоко и го следваш.
– Знаеше ли от първия ден?
– Когато гледам миналото си сега, казвам „Да, знаех го“. Тъй като моят интерес към психологията още от детството ми, способността на хората да установяват взаимоотношения със себе си и след това с други хора, както и техните конфликти винаги са били основният ми фокус. И този фокус ме разви и превърна в актрисата, която съм днес.
– Когато гледам миналото си сега, казвам „Да, знаех го“. Тъй като моят интерес към психологията още от детството ми, способността на хората да установяват взаимоотношения със себе си и след това с други хора, както и техните конфликти винаги са били основният ми фокус. И този фокус ме разви и превърна в актрисата, която съм днес.
– Какви са твоите ритуали за красота?
– Откакто се помня, здравословното хранене беше мой приоритет. Спортът е незаменим в живота ми. Грижата за кожата също е незаменима.
– Откакто се помня, здравословното хранене беше мой приоритет. Спортът е незаменим в живота ми. Грижата за кожата също е незаменима.
