Хакан Курташ. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография. Той е роден на 7 септември 1988 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 31 години, зодия дева. Израства в семейство на майка икономист и баща педиатър. През юношеските си години се занимава професионално с баскетбол. Завършва висше образование със специалност „Театрално изкуство“ в престижния университет по изящни изкуства Мимар Синан в Истанбул. Първата му изява на телевизионния екран е във финалния епизод на феномена „Езел“ (Ezel) от 2011 г. Бързо бива забелязан и така получава предложение за участие с главна роля в драмата „Момичето, което обичах“ (Bir Çocuk Sevdim), което приема. През 2013-а година оглавява провалилото се заглавие „Изкушение“ (A. Ş. K.). В периода 2015-2016 г. се снима в историческия сериал „Филинта“ (Filinta). Втората половина на 2017-а преминава в снимки в романтичната комедия „Горчиво и сладко“ (Dolunay). През пролетта на 2018 г. се включва в драмата „Осмия ден“ (8. Gün), провалила се и завършила с едва 6 епизода. Есента същата година се снима в криминалето „Ирония на съдбата“ (Çarpışma) отново на Ay Yapım, влизайки в образа на Демир. Последната му изява на малкия екран бе в третия сезон на социалната драма „Една жена“ (Kadın). Съвсем скоро предстои да се завърне с роля в новия втори сезон на медицинския хит „Лекарят чудо“ (Mucize Doktor). Да започваме с интервюто!
Какво беше детството Ви, от какво семейство сте?Израснах в едно щастливо семейство. Баща ми е педиатър, а майка ми е икономист. Впоследствие обаче майка ми напусна работата си в банката и стана учител по рисуване. Всички в семейството ни са свободни и най-вече – са личности. Имам двама братя. Три момчета сме. Родом съм от Измир, но заради професионалните ангажименти на баща ми се местим в Бурса и там завършвам средното си образование.
Ами актьорството?Още в гимназията бях наясно, че най-доброто средство, с което мога да се изразявам в този свят, е актьорството. И все още усещам това със същата сила.
Известно време тренирате баскетбол…Да. Имах период, в който усилено се занимавах със спорт. Благодарение на него се опознах по-добре и видях много други свои страни, които иначе нямаше да открия. Разбрах, например, че много обичам конкуренцията. Но, разбира се, осъзнах и колко безмилостни и жестоки са правилата на спорта. След на пръв поглед незначителна травма, която преживях, обаче нищо вече не беше същото.
Защо се ориентирахте към актьорството? Не бяхте достатъчно добър в спорта ли?Тъкмо напротив, бях много добър баскетболист, но мечтите ми не бяха свързани с това. Баскетболът определено носи изключително силни емоции и оставя у човек невероятни спомени. Благодарение на него открих и страхотни приятели. Но въпреки всичко това не исках да продължа.
Какво Ви привлече към актьорската професия?Има милиони неразказани истории на този свят. Да пресъздам дадения ми герой, да вляза в неговата кожа и да накарам зрителите да повярват в него, ме издига на седмото небе от щастие. Това бе привлече към актьорството.
Непосредствено след дипломирането си в университета правите дебюта си на телевизионния екран. А всъщност сте учил театрално изкуство… Имахте ли притеснения, че телевизията ще Ви „изцапа“, така да се каже?Имах известни притеснения. Но има и истини, които няма как да пренебрегнем.
Какви истини?Искам да се развивам като актьор. Има толкова книги, които искам да си купя, независимо колко са скъпи. Или пък концерти на любими групи, на които искам да отида. За всички тези неща са нужни пари.
Тоест, снимате се в сериали заради парите?Снимам се в сериали, защото ми харесва. Но да, има го и моментът с парите. За да живееш в Истанбул така, както искаш; да имаш това, което искаш; да пътуваш, където искаш; да се развиваш в посоката, която искаш; и за да си свободен, са нужни пари.
Актьорството ли е най-важното нещо в живота Ви?Не, разбира се. Не трябва да отдаваме прекалено голямо значение на каквото и да е в живота ни. Актьорството е само средство, с което разбираме живота по-добре. Най-важен всъщнос е самият живот.
В какво вярвате в този живот?На какво вярвам ли? Мисля, че единственото сигурно нещо е смъртта. Затова съм наясно с важността на всеки един момент. Знам, че никога няма да се повтори и го оценявам възможно най-високо. Да се наслаждавам на всеки миг.
Разпознават ли Ви по улицата? Спират ли Ви за снимки и автографи?Разпознават ме, да. Но повечето хора са доста възпитани. Показват ми, че ме разпознават, но въпреки това остават настрана и не навлизат в личното ми пространство. Най-често се случва да ме питат: „Вие сте онзи герой от онзи сериал…“. Телевизията неизбежно прави актьора по-популярен. Но страхът ми е по-скоро от това името ми да се превърне в марка.
Тоест, страх Ви от еднотипни роли, с които да Ви свързват, или от натиска на медиите?И от двете ме е страх. Защото и двете изключително много ограничават актьора.
Какви са професионалните Ви цели като актьор?Ще ми се проектите, в които участвам, да стигат до колкото се може повече хора. Най-вече от различни държави и дори континенти. Именно това ме вълнува най-много. Смятам за много ценно да умееш да разказваш истории добре. Освен това имам проекти, по които лично аз работя и пиша. Имам сценарий, който започнах с идеята за театрална постановка, но впоследствие промених за филм.
Read more...