Гюлчин Сантърджъоулу от „Вятърничав“ за трудните моменти в живота и прилича ли на героинята си Султан
Доволна и щастлива от професията, до която достига благодарение на операта, турската актриса Гюлчин Сантърджъоулу се надява, че героините ѝ ще продължат да я предизвикват.
Родена в пристанищния град Измир през 1977 г., Гюлчин Сантърджъоулу, изучавала Опера в университета, се е посветила на актьорското майсторство преди почти двадесет години. Заклетата пътешественичка споделя, че мечтае да опознае още много нови страни заедно с любимия си…
– Как би определила Султан, героинята ти?
– Тя има няколко нюанса, таи скрити болки, които ще бъдат разкрити малко по малко. Боец е и е силна, но страда заради всичко, което е преживяла.
– Какво харесваш в нея и какво не?
– Харесва ми силата й да продължава напред, но ме отвращава желанието ѝ за отмъщение. Но е наранена и действа по съответния начин…
– На нейно място какво би направила?
– Бих се опитала да се отърва от средата, която ми причинява болка. За щастие, никога не съм попадала в подобна ситуация и нямам нищо общо с нея.
– „Вятърничав“ триумфира в Турция и в чужбина. На какво според теб се дължи този успех?
– „Вятърничав“ е богато наситена история, със страхотен актьорски състав и добър сценарий. Освен това е записана в Мардин – хилядолетен град в югоизточна Турция, който има доста вдъхновяващи места.
– Получаваш ли съобщения от чуждестранни фенове?
– Да, съобщенията идват отвсякъде.
– Какво е усещането да участваш в сериал със световен успех?
– Винаги се опитвам да избирам продукции, които биха били интересни на зрителите по целия свят. Турските сериали изминаха дълъг път през последното десетилетие.
– „Hercai“ е история за гордост. Гордостта тежи ли твърде много на човека?
– Мисля, че да, и трябва да сме смирени, иначе в противен случай ще пропуснем големи възможности.
– Как стигна до актьорството?
– Чрез операта, която учих в колежа. Половината от часовете ми бяха свързани с Драма и снимах късометражни филми. Музиката е отлично допълнение за актьора.
– И какви героини привличат вниманието ти?
– Тези, които ме карат да мисля за живота, или ме предизвикват, както във „Възкресението на Ертуурул“ (Diriliş: Ertuğrul), където трябваше да яздя кон. И искам да изиграя нещо свързано с морето, защото го обичам много.
– Доволна ли си от кариерата си?
– Да, защото живея от това, което ме влече. Всъщност актьорството за мен не е работа, а начин на живот, и се надявам да го правя до последния си ден. Единственият недостатък е, че понякога работата ме принуждава да съм далеч от дома, както се случва с „Вятърничав“, който се снима на стотици километри от Истанбул. Трудно ми е да съм далеч от съпруга си.
– Кой е той?
– Инженер, с когото съм вече седем години. Обичаме да пътуваме заедно. Преди време бяхме в Северна Македония.
– Каква е мечтата ти?
– Да се върна в моята земя, защото хаосът и суматохата в Истанбул са трудни за понасяне. Но пък имам това, което ценя най-много, а именно да бъда щастлива, спокойна и в мир със себе си…
