Този 38-годишен актьор от кюрдски произход мечтае един ден да стигне до Холивуд и да триумфира в международен план с тази женска история, която бележи дебюта му по телевизията.
Посветил почти цялата си кариера на киното и театъра, турчинът Феяз Думан направи скок на малкия екран едва преди три години, след като получи награда за работата си. Въпреки че е станал актьор без да си го налага, на 17 г. осъзнава, че иска да се посвети на тази професия и оттогава се бори да върви напред. Преди година се ожени за Зозан Шимшек, която не се занимава с актьорство.
– Какво мислиш за „Една жена“?
Това е смелата и ожесточена битка на майка с две деца. По света има хиляди самотни, силни и успешни жени, затова онези, които гледат сериала, стават част от него.
– Какво ти хареса в проекта?
Накара ме да се почувствам различно, защото по телевизията или във филмите няма много силни женски истории. Също така обикнах борбата на Ариф за Бахар, неговата любов.
– Приличаш ли на него?
Аз не съм като моите герои, просто ги играя. Несъмнено всички те носят част от мен, но в крайна сметка сме много различни.
– Би ли се влюбил в жена като Бахар?
Не знам. Тя е красива, силна и със страхотна личност, но никога не знаеш какво ти подготвя животът.
– Кои са качествата, на които най-много се възхищаваш в Aриф?
Няма едно определено. Влюбих се като цяло в сърцето му, характера му, харизмата му …
– Изглежда толкова студен…
Той се страхува да не се влюби заради това, което е изживял с бившата си приятелка. Тя го накара да стане сериозен, но той всъщност не е толкова груб. Ще разберете: той е мил, добър любовник, щедър и искрен.
– Кварталът, където се развива сюжетът, толкова ли е беден, колкото изглежда?
Да, Тарлабаси е едно от най-скромните места в Истанбул, историческо гето, където всички религии и раси съжителстват. Правителството го възстановява и се надяваме, че ще си върне идентичността и просперитета.
– Как се разбираше с останалите актьори?
Все още поддържам контакт с всички. Бяхме заедно три години и прекарах повече време с тях, отколкото със семейството си.
– Какво ти казват на улицата?
Ариф беше един от най-обичаните от публиката телевизионни герои. Въпреки че съм правил много повече неща, хората все още ме помнят заради него.
– Представял ли си си като дете, че ще се посветиш на това?
Не. Когато бях на 12, баща ми ме записа на уроци по танци, музика и театър, но едва на 17-годишна възраст разбрах, че искам да бъда актьор до края на живота си. Случи се, когато ни заведоха на турне в Турция и Европа с театъра. На 18 имах първата си водеща роля във филм.
– Живял си в Ню Йорк. Искаш ли да работиш в Холивуд?
Прекарах там пет години, изучавайки английски и магистърска степен по актьорско изпълнение. Да, това е мечта за всеки актьор.
– Какъв проект предпочиташ?
Моят повратен момент беше филмът „Майчината песен“ и сериалът „Една жена“.
– Играл си само в два сериала…
Работих дълго време в киното, където имах няколко успеха, но по телевизията бях актьор без име. Трябваше да докажа стойността си там и ми помогнаха и мениджърът, и кастингите, които съм правил.
– Трудно ли е да бъдеш актьор в твоята страна?
Трудно е в световен мащаб, особено като се издържаш от това.
– Каква роля би искал да играеш?
Всяка, която ме плени.
В момента се снима във втория сезон на „Язовирна стена“ със Сумру Явруджук (Стая 309).
