Феяз Думан. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 15 юни 1982 г. в турския град Мардин. Започва да се изявява като актьор през 2001-а, когато е на 19 години. Първите му две роли са малки – в игралните филми „Снимка“ (Fotoğraf) и „Голям човек, малка любов“ (Büyük Adam Küçük Aşk). Прави десетгодишна пауза в кариерата си и се завръща на голям екран едва през 2011 г. във френския игрален филм „Ако умреш, ще те убия“ (Si Tu Meurs, Je Te Tue). За първи път на телевизионен екран излиза чак през 2017-а година, когато се включва със специално епизодично участие в криминалето „Вътрешен човек“ (İçerdе). Бива забелязан за първи път от широката аудитория, при това на международно ниво, с ролята си на Ариф в хитовата социална драма „Една жена“ (Kadın), излъчена преди две години в България. В нея се снима от 2017-а до 2020-а година, събирайки симпатиите на милиони зрители по света. Непосредствено след финала ѝ оглавява друг успешен проект – „Бараж“ (Baraj), отскоро излъчващ се у нас всяка делнична вечер от 21.30 часа по БТВ Лейди. В него се въплъщава в образа на Назъм. През есента на 2021 г. се снима в провалилата се и приключила само с 6 епизода романтична комедия „Лъжците и свещите“ (Yalancılar ve Mumları). О февруари до момента оглавява новата драма „Синът ми“ (Oğlum), излъчваща се всяка сряда в Турция по ShowTV. Да започваме с интервюто!
Как започнахте да се занимавате с актьорско майсторство?
Започнах да получавам курсове по актьорско майсторство в частна школа в Истанбул още през 1994 г., когато бях на 12 години. Освен обучение по актьорство, взимах още уроци по танци и музика. През тези години имах възможността да участвам в редица театрални пиеси – както в Турция, така и в чужбина.
Обучавали сте се 5 години и в Ню Йорк. Смятахте ли да продължите кариерата си в САЩ?
Заминах за Ню Йорк, след като получих бакалавърска степен в Турция. Намерението ми беше да запиша магистратура в САЩ. Но тъй като не знаех английски език, първо трябваше да мина през обучение по език. Едва след това взимах уроци и по актьорско майсторство. Паралелно с това играех в театралните пиеси в университетския театър. Но никога не съм имал за цел да остана в САЩ и след завършването на висшето си образование.
Заминах за Ню Йорк, след като получих бакалавърска степен в Турция. Намерението ми беше да запиша магистратура в САЩ. Но тъй като не знаех английски език, първо трябваше да мина през обучение по език. Едва след това взимах уроци и по актьорско майсторство. Паралелно с това играех в театралните пиеси в университетския театър. Но никога не съм имал за цел да остана в САЩ и след завършването на висшето си образование.
Ролята Ви в „Една жена“, продължил излъчването си три години с огромен успех, бе много добре посрещната от зрителите. Какво Ви даде участието Ви в сериала, как Ви промени?
„Една жена“ бе вторият телевизионен сериал в кариерата ми. Преди това се бях снимал във „Вътрешен човек“ (İçerde) в продължение на 7 епизода. Зрителите имат навика да приемат любимите си персонажи от сериали за близки до себе си, сякаш са реални. След „Една жена“ хората започнаха да ме разпознават, това бе много важен проект за мен.
Продължавате ли да поддържате връзка с колегите Ви от „Една жена“?
Разбира се. Все пак работихме заедно по сериала в продължение на 3 години, това не е никак малко време, с колегите ми станахме като едно семейство. Всички ще останат в сърцето ми – дали като професионалисти, от които съм почерпил безценен опит, или като близки приятели. С всички поддържаме контакти.
Смятате ли, че актьорът трябва да харесва ролите, които играе? Или няма право на мнение, а е длъжен да си върши работата си, въпреки собствените си виждания?
Разбира се, че трябва да възприемам ролята, която ми е дадена, и да я харесвам. До момента, в който даден персонаж не минава личните ми граници за морал, принципи и норми, нямам проблем да го играя.
Във филми или в сериали предпочитате да участвате?
Между процесите по заснемането на двата жанра има големи разлики. По филма се прави подробна и прецизна подготовка поне 1-2 месеца преди заснемането му. Тоест, докато един филм излезе на екран, може да мине и цяла година. При сериалите положението е различно – работи се 5 дни, почива се 2 дни седмично. През това време, седмица за седмица, се пише и сценарият и се подготвя всичко останало. Работи се под напрежение и бързане, защото сме длъжни да успеем преди деня на излъчването. Всъщност това е много труден процес. Но пък удоволствието, което получаваме от киното – и като зрители, и като играещи, е съвсем различно.
В екшъни или в романтични комедии бихте предпочели да играете?
Със сигурност знам, че актьорите, играещи лошите роли, не се харесват особено.
Но пък и не се забравят…
Да, най-незабравимите персонажи, които се помнят най-дълго, са именно отрицателните – анализите от социалните мрежи също го потвърждават. Във „Вътрешен човек“, например, всички бяха много гневни, когато главната героиня бе убита. Дори майка ми ми каза: „Не играй лошия герой в историята, вече се говорят лоши неща за теб!“. А нейното притеснение не бе никак приятно за мен.
Разглези ли Ви славата и обичта, която получавате от зрителите?
Намирам се за достатъчно улегнал за такива неща. Да се разглези, е най-лошото нещо, което един човек може да направи сам на себе си. Да си обичан, да си харесван, да получаваш комплименти и похвали за работата си е хубаво. Все пак не съм актьор от вчера, започнал съм да се занимавам с този занаят още от 12-годишен. Славата не ми се отрази по какъвто и да е начин на психиката. Единствено ограничи личния ми живот. Не обичам да съм пред погледите на всички.
Намирате ли се за красив?
Не знам, това е относително и преходно качество. За вас някой може да е дебел, а на мен да ми се струва слаб. Старая се да не се впечатлявам особено от физическите характеристики на хората.