Азизе захвърля Реян на центъра на Мидят. Девойката пита госпожата коя е, но тя не й отговаря и си тръгва. Реян тръгва след колата на Азизе, молейки я да не я оставя. Всички се събират на площада и стават свидетели на унизителната гледка. Реян хуква да бяга, но един старец я пресреща и я отвежда в дома си, където й приготвя чай и успява да я успокои.
По заръка на Мират Фърат отива до колибата, в която приятелят му е изоставил Реян, и вижда, че е изгоряла. В същото време Азизе, Гьонюл и Султан пристигат в конака си в Карс. Миран изпитва угризения, че е изоставил Реян, но си повтаря, че не трябва да чувства никакво съжаление към враговете си. Азат дочува на улицата, че братовчедката му е върната от Асланбей. Той веднага отива при Ярен и я заставя да си признае дали е знаела, че Миран ще изостави Реян.
През сълзи Ярен заявява на брат си и майка си, че е дочула разговора между Гьонюл и Султан, и е знаела всичко, но си е замълчала. Хандан веднага се нахвърля на дъщеря си и я зашлевява, а Азат остава безмълвен и гледа съкрушен отстрани. Една от прислужниците в конака дочува целия им разговор.
Гьонюл подготвя романтична изненада за мъжа си. Миран се връща в Карс и се качва в стаята си, където съпругата му е запалила свещи и го очаква с нетърпение. Младежът обаче отпраща Гьонюл и гневно й заявява, че не я обича. В същото време Фърат се обажда на Миран и му съобщава, че колибата, в която е изоставил Реян, е изгоряла. Той веднага тръгва натам…
Обезумяла Гьонюл отива при Азизе и я заплашва, че ако не удържи на думата си внукът й да я заобича, ще се самоубие. Госпожата й връчва пистолет и й казва да се застреля, щом не може да задържи съпруга си. През целия път Миран се моли Реян да е жива.