Нил заявява на Синан, че вече не го иска и го гони от дома си.
Гьокхан проследява Ясемин и вижда, че се среща с Кудрет. Нарежда на шофьора си да пусне жена му и го пита кой е всъщност. Кудрет отвръща, че е баща на Йомюр, и вади пистолет срещу Гьокхан. Ясемин застава пред Гьокхан и е простреляна. Тя моли мъжа си да се грижи за Йомюр. Кудрет бяга от мястото на инцидента. Гьокхан плаче и моли Ясемин да не умира.
Селин влиза в имението и се доближава до бебето на Едже. Взима възглавница, за да го задуши, но Едже влиза и Селин насочва оръжие срещу нея. Фазилет и Хазъм чуват шума и се качват при тях.
Фазилет, Хазъм и Ясин нахлуват, а Селин заплашва да гръмне детето. Накрая Селин се самоубива пред всички в стаята.
Хазан реже косата си и ридае на гроба на баща си. Яъз пристига и я прегръща.
Една година по-късно…
Нил носи цветя на гроба на Селин и Севинч.
Гьокхан прочита във вестника за смъртта на Кудрет. Изведнъж при него се появяват Йомюр, която го нарича „татко“, и бременната Ясемин. Гьокхан и Ясемин се целуват.
Хазъм е парализиран и е в дом за възрастни хора. Едже му води малкия си син. Тя все още не може да прости на Ясин.
Синан е станал просяк и живее на една лодка. Прочита във вестника за Нил и бъдещия ѝ мъж. Обръща се и вижда Яъз, който му подава ръка. Двамата братя се прегръщат.
Хазан и Яъз са се оженили и се нанасят в новата си къща.
Фазилет се вози по Босфора с корабче и си спомня деня, в който се е зарекла дъщерите ѝ да не мизерстват. Поглежда към имението на Егемен и прочита, че се продава.