Кендал си спомня разговора с баща си, когато научава, че е лишен от наследство. Уверява се, че не е син на Мехди.
Нарин също си спомня за брат си. Гледа неговата снимка и му споделя колко е уморена от всичко.
Баран моли Айше да му позволи да я подкрепя. Тя продължава да мълчи.
Лекарите информират, че операцията на Асъм е много сложна, но засега всичко е минало добре. Налага се да го държат в изкуствена кома, но не могат да кажат, че опасността е преминала. Уверяват Емине, че ще трябва да бъде много търпелива.
През нощта Огуз и Нарин се срещат. Огуз отново я хваща за ръката, казвайки ѝ, че е нарушил обещанието си да не я пуска. Нарин му благодари за обичта и за това, че се е чувствала обичана. Двамата се прегръщат.
Рюзгяр съжалява, че е загубил дневника. Ебру разказва на Ада колко ценен е този дневник за нея. Баран тайно чува историята.
Рюзгяр моли баба си да му разкаже приказка, преди да заспи.
На сутринта Кендал отива в имението и търси майка си. Кадрие и останалите го гонят, а Баран му тръшва вратата. Всичко това е сън. Когато агата се събужда, той е отчаян, че всичко за него вече е свършило. Отплава с лодката към брега.
Кадрие е при Идрис в работилницата. Признава му, че е дала писмо на Кендал, в което му е писала, че е негов син. Моли Идрис да се погрижи за Кендал.
Йозлем моли Емине да излязат извън болницата и да се поразсеят, докато чакат Асъм да се събуди. Двете се качват на кораб и плават по Босфора. Йозлем се чувства много щастлива.
Касъм е с опасност за живота.