Гюнеш купува на Суде говореща кукла. Момиченцето е много щастливо.
Есма мисли, че Фарук е нейният баща, а Фикрет и Осман – чичовците ѝ. Преди да тръгнат на работа синовете ѝ я прегръщат, играейки ролите си. Всички се снимат.
Есма и Сюрея са заедно в градината, след като са закусвали. Сюрея ѝ разказва, че когато порасне ще има четирима сина и снахи, които много ще я обичат.
Есма моли Сюрея да ѝ сплете косата и да ѝ донесе специалната фиба от стаята. Сюрея търси фибата с пеперудката и я намира в една от кутиите с лични вещи на свекърва си. Там има чернобяла снимка на Есма и Гарип като млади. Когато Сюрея се връща, намира Есма починала на стола.
Есма и Гарип се срещат в отвъдното и се виждат като млади. Тя пита любимия си дали това е краят. Той отговаря, че това е само началото.
Сюрея се обажда на Фарук и му казва за смъртта на майка му. Той е в шок. В главата му се въртят спомени от щастливите дни, прекарани с Есма.
Детето е щастливо от първата среща. Социалните тъкмо си тръгват и Адем научава тъжната вест.
Фикрет е много разстроен и споделя с Акиф за смъртта на Есма.
От джамията съобщават по високоговорителите за кончината на благодетелката на Бурса. Хората от целия град са разстроени и отиват на поклонението. Всички прочитат заупокойната молитва и гражданите изпрашат кортежа с тленните останки с ръкопляскания.
Адем преживява тежко смъртта на Есма Султан…