Тюляй се чувства объркана и все още не може да повярва, че е видяла Мелек. Тя не може да си обясни защо майката на Елиф се бои от нея и не сдържа сълзите си. Жулиде се опитва да убеди Мелек да излезе от стаята си. Тя отваря вратата, но отказва да се срещне с Тюляй. Междувременно в имението Сюрея полага грижи за болната Елиф, която не престава да бълнува „мамо“.
Жулиде звъни на Вейсел с молба да дойде веднага в дома й, тъй като Тюляй не се чувства добре. Емирхан се опитва да успокои Мелек и успява да я убеди да излезе от стаята си. В същото време Вейсел пристига в къщата и остава шокиран, когато вижда майката на Елиф. Мелек обаче не си спомня никой от роднините си и се плаши всеки път, когато чува истинското си име.
Тюляй разказва на Мелек за катастрофата и й казва, че Елиф е загинала. Тя обаче отказва да приеме, че дъщеря й е мъртва, и смята, че Тюляй иска да я нарани. Междувременно Елиф сънува, че е в прегръдките на майка си, но се събужда и осъзнава, че нея я няма.
Състоянието на Маджиде се влошава с всеки изминал ден, а тя започва да се тревожи, че с нея може да се случи и най-лошото. Елиф признава на кака си Сюрея, че е видяла майка си по телевизията. Убедено, че Мелек е жива, малкото момиченце я моли да й помогне да я намери.