Емир подарява на Рейхан възглавница, на която да остареят.
Джавидан се прави, че плаче и се оплаква от живота си на Хикмет. Емир я чува и я моли да спре.
Ерхан е на закуска при Кемал и отива до тоалетната. Качва се и вижда падналото писмо на Нарин до Кемал. Масал вижда как Ерхан го прибира в джоба си. Ерхан сваля сакото си и сяда с останалите да пие кафе. Масал издебва и взима писмото от дрехата му, връщайки го в кабинета на баща си.
Емир отново дочува караница между майка си и Гюлсюм. Джавидан се прави, че я успокоява, а Гюлсюм ѝ бута ръката. Емир се разкрещява.
Рейхан получава съобщение от Гюлсюм да се прибере по-бързо.
Нарин съобщава на Кемал, че заминава за Берлин на семинар.
Емир упреква Гюлсюм за държанието и отношението ѝ. Кара я да се извини на Джавидан. Гюлсюм чува, че Рейхан се прибира, и се разплаква, заявявайки, че нищо не е направила. Въпреки това се извинява на майката на Емир. Рейхан иска обяснение какво се случва. Тя хваща Гюлсюм за ръката и я вика да отиде с нея.
Емир обяснява на жена си, че Гюлсюм се държи различно. Тя му казва, че виждайки Гюлсюм в това състояние, си е спомнила как преди време Емир е накарал и нея да се извини на Джавидан.
Рейхан пита Мелике дали е виждала Гюлсюм, защото я търси навсякъде, но я няма. Гюлсюм я успокоява, че е излязла за малко.
Стъмва се, а Гюлсюм не се прибира. Емир и Рейхан тръгват да я търсят.
Нарин започва да си стяга багажа. Тя се сеща за писмото и търси, за да провери дали Кемал го е прочел. Кемал я заварва да рови в кабинета му.
