Миран не спира да се обвинява, че е оставил Реян сама в нощта на отвличането… Спомня си момента, в който й е обещал никога да не се отделя от нея.
Реян е захвърлена в безсъзнание от похитителите си пред конака на Асланбей. Миран веднага я пренася у дома на ръце и се опитва да я свести.
Реян идва на себе си и хваща ръката на Миран. Девойката веднага пита за близките си, а Миран я уверява, че всичко с тях е наред.
Реян умолява Миран да й позволи да се види със семейството си. Младежът дава думата си, че ще я заведе при родителите й при първа възможност.
Миран се обажда на Зехра и я информира, че Реян е при него.
Младежът казва на Хазар и Зехра, че могат да се видят с дъщеря си, но при условие, че срещата се осъществи в хотел, а не в чифлика.
Реян се среща със Зехра, Хазар и Гюл. Девойката успокоява родителите си, че е добре… Госпожица Гюл веднага пита кака си за Миран.
Миран наблюдава през прозореца колко щастлива е Реян заедно с родителите си и се разстройва, че той никога не е почувствал семейна обич.
Хазар разпитва дъщеря си за отвличането, но Реян му отвръща, че не си спомня много, и отбягва въпросите му.
Зехра е категорична, че няма да позволи на Реян да се върне в конака при Азизе. Девойката обаче й отвръща, че предпочита да остане с Миран.
Хазар отива пред хотела, където Миран очаква любимата си, и го моли да не наранява дъщеря му…
Младежът демонстрира неприязънта си към Хазар и му припомня, че именно той го е лишил от бащина обич. Хазар се кълне пред Миран, че не е убил родителите му.
Миран отвежда Реян… Двамата се връщат в конака на Асланбей, а Миран се заканва пред Реян, че ще намери хората, посмели да й посегнат.
В просъница Реян си спомня момента на отвличането и изплашена започва да разказва на Миран какво се е случило.