Болестта на Есма се влошава.
Фарук моли Есма да го пусне да изживее живота си. Тя му казва, че през целия си живот е поставяла камъните произволно.
Есма си мисли, че нейната дума вече няма повече значение и се извинява на Фарук.
Осман предупреждава майка си, че е време да престане да се опитва да ги предпази и да поставя граници пред тях. Той я обвинява за напускането на Анастасия.