Емир е гневен на Рейхан, че му е обещала всичко да бъде наред, а в крайна сметка е умряла. Взима булчинската рокля, халките, брачното свидетелство и кърпата с инициалите ѝ и ги заравя. Заявява, че никога няма да ѝ прости. Заклева се да няма друга жена в живота си.
Нарин гледа Ийт – сина на Емир и Рейхан, и опитва да го приспи, но той не спира да плаче. Тя споделя с Кемал, който е в офиса, че детето не може да се успокои.
Докато Кемал се усмихва на бебето, Емир влиза в кабинета му и чува плача. Кемал му обръща телефона и иска малкият да чуе гласа на баща си.
Кемал се вбесява и припомня на Емир, че Рейхан му е оставила дете да гледа и да спре да го отхвърля. Емир го предупреждава, че не иска да чува името на Рейхан.
Хикмет, който е оздравял, дава на Мелике да занесе на Джавидан документите за развод.
Джавидан е в затвора и си плаща за злините. Тя чисти тоалетните и плаче, признавайки, че е трябвало да умре вместо Рейхан. Една от затворничките ѝ помага да стане от земята и измива ръцете ѝ, които са целите в рани. Накрая Джавидан поглежда в огледалото и го чупи с думите, че е убийца.
Емир известява Хикмет, че след седмица заминава за Либия.
Мелике посещава Джавидан в затвора, но се държи студено с нея. Съобщава ѝ, че Нигяр вече не работи в имението и няма кой да я замести, затова бърза.
Хикмет пише писмо на Джавидан да стои далеч от Тархун и ѝ дава пари. Старата се свлича на земята.
Емир излиза късно вечерта и отива да се бие в боксова зала. Остава да бъде потрошен нарочно. След това се изправя и пребива другия мъж. Хикмет се появява и му хваща ръката. Пита го дали иска да се превърне в убиец.
На другия ден Хикмет посещава имението на Кемал и прегръща внука си.
Кемал казва на Нарин, че майчинството ѝ отива. Пита я дали иска да си имат свое дете.
Нарин отваря входната врата, където я чакат майка ѝ Мюневер и сестра ѝ Кумру.
Джавидан не вижда смисъл да живее и се хвърля пред една кола пред затвора. Млада жена на име Фериде я забелязва и я избутва, спасявайки живота ѝ.
Емир се прибира в конака и се натъква на сина си Ийт. Разгневява се и нарежда на Мелике да изведе Ийт от стаята му.
Нарин заявява на Мюневер, че няма майка, и се обръща. Кумру я нарича „како“, а Нарин се разплаква.