Баран е съкрушен от лъжата на близките си.
Ебру търси сина си в имението, но него го няма.
Ебру настоява Мая да се обади на сестра си и да й каже, че заминават оттук заедно с най-големия й син. Нарин се прибира в имението. Ебру я пита къде е Баран. Нарин отговаря, че Кадрие е казала истината на Баран, но той няма да последва истинската си майка.
Нарин и Ебру отново се карат за любовта на Баран. Нарин взима спомените на сина си и ги изсипва на земята. Заявява на Ебру, че тук в имението е преминал целият му живот, а тя не може да вземе всичко това и да го отведе.
Кендал е щастлив, че отново е надхитрил всички.
Касъм решава да купи палто за подарък на Айше.
Погребват Сабри. Идрис води Мелек на гроба. Там уж случайно се срещат с бъдещия си годеник – Мердан.
Мелек казва на полицая, че не е видяла кой е стрелял по Сабри.
Кадрие влиза в тайната стая в зимника.
Изписват Сибел от болницата и двете с Айше отиват да живеят у Кенан. Касъм дава дрехите, които е купил за Айше на Сибел, за да ѝ ги предаде.
Рюзгяр пита майка си защо са се карали на двора.
Баран отива при Ада. Тя го вижда колко е съсипан. Казва му, че всичко е било лъжа. Разказва му какво се е случило в жандармерията. Момчето като че ли не я чува. Тя го обвинява за всичките си нещастия. Баран я поглежда и си продължава пътя.
Кендал се обажда на Севда, а тя настоява да разбере как върви работата с изкупуването на фъстъците.
Мая съобщава на сестра си, че голямото им братче, което са смятали за умряло, всъщност е живо. Разказва й накратко какво е преживяла Ебру в Истанбул и че се е наложило да разкопаят гроба, където е било погребано бебето, но той се е оказал празен. Разбирайки за това, Кадрие е признала на Ебру, че Баран е нейният син.