Султан забелязва, че Реян не носи роклята, която са й подарили с Гьонюл за сватбата. Девойката се чувства неудобно и не знае какво да отговори, но Зехра се намесва в разговора и заявява, че са я занесли на шивач, тъй като не е била по мерките на дъщеря й.
Миран пристига в конака, готов да се венчае за Реян. Празненството започва, а Гьонюл, Ярен и Азат са съсипани. Хазар държи реч и дава дъщеря си на Миран. Насух се намесва и заявява на младежа, че ще позволи брака, но иска Гьонюл за съпруга на Азат. Съпругата на Миран остава шокирана.
Миран отвръща на Насух, че няма да позволи „сестра му“ да се омъжи за човек, когото не обича. Заявява, че приема думите му с оскърбление, а Насух остава безмълвен и си замълчава. Празненството продължава, а Реян и Миран изпълняват първия си сватбен танц.
Гьонюл не може да издържи на гледката и гневна си тръгва от конака. Султан успява да я спре точно пред стаята, в която Ярен се е скрила и плаче, и й припомня, че е законна жена на Миран. Ярен дочува разговора им и разбира, че утре братовчедката й ще бъде изоставена от съпруга си.
В същото време Азизе е в близост до конака, а Фърат отива при нея и й заявява, че всичко върви по план. Споделя й обаче, че Насух е поискал Гьонюл за съпруга на Азат. Госпожата се разгневява и тръгва да нахлува в конака, но Фърат успява да я спре и я успокоява, че Миран вече му се е възпротивил.
Реян и Миран си казват „да“. Макар и видимо нестабилна, Султан събира сили и слага семейното колие на врата на младоженката. В същото време Азат под влияние на алкохола взима пистолета си, решен да саботира сватбата на братовчедка си. Миран забелязва, че е пред конака, и отива при него. Двамата се сбиват.