Зехра успокоява Реян, че баща й е говорил с Азат и го е накарал да съжалява за думите си. Гьонюл се връща при Азизе и я обвинява, че заради нея трябва да гледа как съпругът й се жени за друга. Законната жена на Миран получава нервна криза, а Азизе я зашлевява и й припомня, че 27 години е чакала своето отмъщение. Госпожата отива при Миран, дава му пръстена на майка му и с тежки думи го заставя да не забравя клетвата, която е дал.
Султан се опитва да озапти обезумялата Гьонюл, която започва да чупи всичко в стаята си. Припомня й, че е законна съпруга на Миран, и й заявява, че никога няма да позволи някой да тъпче дъщеря й. Същевременно в конака Реян гледа булчинската си рокля и трепетно очаква деня на сватбата си с Миран.
Денят на сватбата настъпва. Миран започва да се подготвя и отново дава дума на баба си, че ще отмъсти за смъртта на родителите си. Ярен отива в стаята на братовчедка си и от яд разкъсва булчинската й рокля. Реян й се нахвърля и двете се сбиват. Цялото семейство се събира в стаята, а Насух нарежда да се купи нова рокля за внучка й. Реян се разплаква, а малката й сестричка Гюл се опитва да я успокои.
Султан и Гьонюл пристигат в конака, а майката на Ярен дава на Реян собствената си булчинска рокля, която да облече за сватбата. Миран пристига в конака, готов да се венчае за Реян. Празненството започва, а Гьонюл, Ярен и Азат са съсипани. Хазар държи реч и дава дъщеря си на Миран. Насух се намесва и казва на младежа, че ще позволи брака, но иска Гьонюл за съпруга на Азат. Съпругата на Миран остава шокирана.