Вилдан осъзнава, че Елиф не е в имението, и е решена на всяка цена да я намери. Прислужницата е бясна на малкото момиченце.
Маджиде и Мустафа обмислят стратегии как да открият повече информация за Мелек. Госпожата предлага на детектива да разпита съседите на майката на Елиф…
Парла театралничи пред Керем и дори се разплаква, за да предизвика съжалението му.
Сюрея отива да й налее вода, но когато се връща, заварва Парла сгушена в обятията на Керем.
Вилдан тръгва по следите на Елиф. Осъзнава, че малката изобщо не е в имението, и търси начин как да я намери, без да предизвика внимание.
Мелек си тръгва от работа. В това време пък Елиф се прибира към имението.
Мелек излиза от портата, а Елиф най-накрая вижда майка си…
Елиф не може да повярва на очите си и спира на място, загубила ума и дума. Мелек обаче премества погледа към дамската си чанта и не забелязва дъщеря си, която стои точно пред нея.
Елиф се кани да извика името на майка си, но в това време се появява Вилдан, която хваща малката за ръката и я връща насилствено в имението, въпреки виковете й, че е видяла майка си.
Елиф и Мелек се разминават за пореден път само на няколко сантиметра една от друга….
Вилдан затваря Елиф в стаята им и й се нахвърля с крясъци. Момиченцето не сдържа сълзите си…
Керем извежда Сюрея на разходка и й подарява гривна в знак на обичта си към нея. Двамата прекарват целия ден заедно и не скриват симпатиите си един към друг.
Керем и Сюрея отсядат в крайбрежното ресторантче, в близост до което Елиф е залепила рекламния плакат.
Младежът веднага го забелязва и търси сметка от собственика какво прави плакатът там.
Старият човек обяснява на Керем, че рекламата е залепена лично от малкото момиченце, чието лице краси плаката.
Сюрея и Керем недоумяват как Елиф е стигнала сама до крайбрежния ресторант.
Керем се прибира в имението и ядосан привиква Вилдан на разговор…