Емир не разбира как баща му предпочита да умре, вместо да се бори и да се оправи.
Сюхейля му обяснява, че парализата не само парализира тялото му, но и чувствата му.
Тя казва не Емир, че като приятел на семейството може би не трябва да го казва, но като
доктор е длъжна – единственият начин да върнат желанието на Хикмет да живее е
Рейхан. Джавидан и Джемре присъстват на разговора. Емир отговаря, че това няма как
да се случи.
Кемал хвали уменията на Нарин. Иска да му разкаже повече за живота си. Нарин е на
мнение, че Кемал не трябва да го касае живота ѝ. Нарин вижда, че Кемал го боли гърба и
иска да се разменят. Кемал ляга до нея и двамата слагат възглавници помежду си.
Емир се чуди, ако Рейхан се върне в имението, как ще живее с нея под един покрив.
Кемал се обръща и вижда как Нарин е прилепнала за него. Докато той отива до кухнята,
Нарин окупира мястото му. Когато се връща той ляга на нейната страна и подушва
аромата от възглавницата ѝ. Не спира да я наблюдава, докато тя спи и да си спомня
прекрасните им моменти заедно.
Оя казва на Емир да помисли добре за думите на Сюхейля, защото Хикмет умира бавно.
Моли го да не го позволява. Сигурна е и му се доверява, че ще избере най-доброто
решение.
Юри споделя с Кемал, че ако не е била Нарин и думите ѝ в онзи ден , той е щял да се
откаже от съдружието си с Тархун. Йонджа носи необходимите документи и Юри ги
подписва. Кемал и Юри си стискат ръцете и се поздравяват. Жената на Юри – Хаджире,
се радва, защото този подпис е знак, че често ще се виждат със своите нови приятели
Кемал и Нарин.
Рейхан отива до имението и отдалеч наблюдава Емир.
Джавидан е бясна на Хикмет – не спира да крещи и да го храни със супа насила. Заканва
му се, че Рейхан няма да се върне в този дом. Емир влиза и вижда как Хикмет е целият
покрит със супа. Той води баща си в банята и го изкъпва. Забелязва, че има рани по
тялото му.
Рейхан се качва на автобуса, за да замине за Ерзурум. Емир препречва пътя на шофьора
и заявява на Рейхан да тръгва с него. Рейхан се дърпа, но той я качва насила в колата.
По пътя тя му заявява, че вече не е негова съпруга и се интересува защо я връща в
имението. Емир ѝ казва да млъкне и да има търпение, като пристигнат, ще разбере.
Рейхан заявява, че не иска да влиза в имението и да ѝ каже навън какво иска Емир от
нея. Емир отговаря на Рейхан, че никъде няма да ходи и я вкарва заедно с куфара ѝ в
конака. Разкрива ѝ, че баща му умира и затова е нужно да остане до него.
Мелике информира Рейхан, че откакто си е тръгнала, Хикмет е отказал да се хвани.