Баран търси Огуз, за да му отмъсти, но не го намира. В яда си вади пистолета и стреля
към реката.
Огуз приютява момичетата у тях.
Баран иска да му разрешат свиждане с Нарин. Кендал помага да уредят такова.
Кендал се надява Ебру да си тръгне, след като я изпишат,
Огуз иска да вземе показания от Ебру.
Баран споделя с майка си, че ще му е доста трудно да изчака да мине времето и на наймалкото наказание, което ще понесе тя. Баран я пита защо го е направила. Казва й, че я
ненавижда, защото няма отговори на хилядите въпроси, които си задава. Това ще го
убие, както и мисълта, че е син на майка – престъпница. Оставя й пръстена и започва да
крещи. Охраната извежда Баран от стаята за свиждане,
Ебру решава да продължат да живеят в конака. Кадрие иска да говори с нея насаме.
Старата жена пита снаха си дали Нарин я е ранила. Ебру потвърждава, но се чуди защо
Нарин изпитва такъв огромен гняв към нея.
Йозлем пита майка си дали има вести от брат й. Жената отговаря отрицателно и съветва
дъщеря си да направи това, което е решила.
Баран се нахвърля върху Огуз и го пита за пръстена. Командирът отвежда момчето с
него, за да поговорят. Двамата се сбиват. Младежът си изкарва яда върху полицая.
Взима пистолета и го насочва към командира.
Нарин си спомня всичко за отношенията си с Огуз. взима шала, който той й е подарил,
влиза в тоалетната на затвора, и го връзва за една греда. Слага го на шията си и увисва.
Една от затворничките чува шум и вижда как Нарин виси. Всички отиват и спасяват
жената.
Ебру пристига при Баран и Огуз. Вижда как младежът е насочил пистолет към полицая и
го моли да го свали. Баран е разстроен. Ебру продължава да му говори, че не иска той да
стане убиец и да лежи в затвора.
Кадрие се притеснява какво ще стане с Нарин, когато Ебру даде показания в съда.
Баран насочва пистолета към себе си и казва, че с куршума, който е оставил за Огуз, ще
приключи със себе си. Натиска спусъка, но пистолетът не гръмва, тъй като е празен.
Ебру го прегръща и му казва, че тя и сестрите му ще бъдат винаги с него и ще го
подкрепят.