Емре моли леля си да се обади на Мая и Ада, за да изрази своите съболезнования.
Ебру предлага на Нарин да се подкрепят заедно в мъката си. Майката на Баран отхвърля
протегнатата й ръка от страна на гражданката.
Ада и Баран също си разменят съболезнования, за да потушат взаимно мъката, която
изпитват.
Фикрие се разпорежда на хората си да подготвят бащиния дом на Нарин за живот,
защото тя ще отседне там.
Кадрие е много отчаяна. Споделя с Кендал, че продължава да губи своите деца.
Айше се опитва да подкрепи Баран, а Сердар се обажда на Ада. Айше казва на Баран, че
винаги ще бъде до него и няма да го остави да се чувства самотен.
Емре и Елиф помагат на Рюзгяр и Мая да не се чувстват тъжни. Ебру благодари на
учителката за тази помощ.
Фикрие продължава да звъни на сестра си, но Кадрие не желае да говори с нея.
На погребението на Фърат присъства Гюлсюм, която е свидетелка на катастрофата.
Докато всички са на погребението, Сабри излиза от зимника, но вижда, че Мая и Рюзгяр
се прибират и отново се скрива. Изчаква децата и опитва да се измъкне, но портата е
заключена отвътре.
Огуз се съмнява в Кендал и му поднася съболезнованията си доста студено.
Сердар продължава да е тъжен, защото не може да е до Ада в този труден за нея
момент.
Цяла седмица Кадрие не излиза от стаята си. Ебру отива да говори с нея. Казва на
свекърва си, че благодарение на нея е разбрала какво е семейство, независимо от
кавгите. Ебру я моли да не се отпуска, защото се нуждае от майка. Кадрие прегръща
снаха си.
Сабри благодари на Мелек за грижите, които полага за него. Тя му помага да си тръгне от
имението.
Обаждат се на Кендал, че ще изпишат бебето от болницата и той ще може да го прибере
в имението.