winless
Еркан Мерич. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 26 юли 1986 г. в турския град Адана. В момента е на 33 години, зодия лъв. Завършва основно и средно образование в Мерсин. През 2008 г. завършва висшето си образование в университета в Мерсин със специалност „Електрична автоматика“. Записва се в модна агенция и се изявява като модел след дипломирането си. През 2008-а се явява на престижния конкурс за красота Best Model of Turkey, завършвайки на първо място в категорията Best Photo Model. Година по-късно – през 2009, отново се включва към същото състезание, което този път печели. Това му дава правото да представлява страната си на световния формат Best Model of The World, провел се тогава в България, на който също се класира на челната позиция. Така Еркан става третият турчин след Кенан Имирзалъоулу и Къванч Татлъту, печелил приза „Най-добър модел в света“. Актьорската му кариера стартира през 2012 г., когато участва в сериала „Странни истории“ (Acayip Hikayeler). През 2014-а се снима в „Бял карамфил“ (Beyaz Karanfil), а през 2015-а – в „Цена“ (Bedel). В периода 2016-2018 г. отбелязва професионалния си връх с ролята си на Йомер в драмата „Назови ме по име“ (Adını Sen Koy), излъчила се в България по-рано по Диема Фемили. Да започвамае с интервюто!
Как започна пътят Ви в актьорската професия?Започна, след като спечелих конкурс за красота. След това известно време работих като модел. След три години на успешна моделска кариера под насоките на мениджъра ми започнах да се развивам като актьор, взимайки уроци от големи имена на киното.
Участието Ви в конкурса за красота беше ли продиктувано от амбиция да си проправите път като актьор впоследствие?Не съм от хората, които правят каквото и да е с цел изваждането на определени блага впоследствие. Участието ми в конкурса за красота ме сдоби с много ценни и важни знания за това как функционира този сектор и какви са неписаните му правила. Успехът ми като актьор се дължи на това, че взех тази идея много на сериозно и направих големи вложения в себе си, образовайки се. Не съм влязъл в сектора, ползвайки успехите си от модния подиум. Положих огромни усилия, за да се формирам и впоследствие усъвършенствам като актьор. Нищо не се случва просто така и на готово, без да си вложил време и упорит труд в него.
Как станахте част от екипа на „Назови ме по име“?
В момента, щом прочетох сценария на „Назови ме по име“, се почувствах като част от проекта. Намерих написаното в него за много искрено и докосващо зрителите. Това беше сериал, който влезе в сърцата на хората.
В кои направления от актьорската професия трябва да се внимава най-много?Актьорската професия изисква постоянно развитие. Затова най-важното за един актьор е да се развива и в никакъв случай да не изостава на едно и също място. Обученията и уроците, които могат да се получат, нямат край. При първа възможност, щом имам време, се старая да продължавам да се уча.
Възприеман сте от мнозина за много красив. Вие намирате ли се за такъв?За мен е голямо удоволствие да чувам подобни комплименти по свой адрес. За което благодаря на всички. Но красотата е само една опаковка. По-важното е какво има вътре в нея, когато тя бъде отворена. Стремежът ми е да съчетая красива външност със силна и качествена личност. Надявам се, че успявам.
Бивш футболен вратар сте. Разкажете повече за спортния си опит!
Обожавам спорта във всичките му разделения и видове. Дълги години се занимавах с футбол. Но за разлика от повечето други фенове, които си умират да тичат след топката, на мен ми се струваше много по-привлекателно да я хващам. Затова и избрах да стана вратар. И имам много дълъг и добър опит като такъв. Но поради здравословни причини трябваше да прекъсна. Винаги, щом се сетя за футбол обаче, на лицето ми грейва усмивка. И забелязвам, че ми липсва.
Какъв тип роли не бихте играли?Преди да вляза в която е и да е роля, за мен е важно да я усетя поне от малко като част от мен, да намеря нещо свое в дадения герой, да се хвана за нещо в него, от което да тръгна в посока на цялостното му изграждане. Затова не бих играл която и да е роля, ако не я усещам като своя.
Какво Ви впечатлява най-много в жените?Впечатлявам се най-много от естествеността у една жена. Ако тя е красива и без да се гримира или облича добре, значи притежава всичко нужно. Физическите характеристики отпадат като фактор в момента, в който се заговоря с жената. Тогава наяве излизат характера и същността ѝ, а те определят дали ще си допаднем или не.
Какво в живота Ви се промени най-осезаемо, след като станахте известен?Не забелязам нещо да се е променило кой знае как, защото нямам възможност да излизам навън на разходка и да се срещам с хората, да виждам реакциите им, за съжаление. Но по думите на близките ми приятели и семейството ми, които следят отзивите за мен в социалните мрежи, оставам с представата за една голяма подкрепа от страна на хиляди хора. Какъвто съм бил и преди, такъв съм и сега. Старая се да не прекъсвам връзката си с феновете в социалните мрежи. Но с времето интересът добива все по-големи размери и вече нямам времето и възможността да отговарям на всеки по отделно, съобщенията и харесванията, които получавам, нямат край. Моля за извинение, все пак, всекиго, когото съм пропуснал.
Какво е мнението на семейството Ви за пътя, по който се развивате?Майка ми, пък и изобщо в цялото ми семейство сме много чувствителни. Затова и вероятно се справям най-добре в сцените, изискващи от мен предаването на голяма емоция и дълбочина. Майка ми ми казва: „Синко, когато ти плачеш, и аз се разплаквам“.
Щом сте толкова чувствителен, какво Ви засяга и наранява най-много?Всичко може да ме разчувства. Всички сме хора и всички сме такива, но едни го показват, а други го крият. Никой не е лишен от емоции и чувства, така смятам.
Какво прави един актьор добър?Съвкупност от много фактори. Най-вече – да върши работата си с голямо удоволствие и любов. Да я усеща като своя, да умее да предава необходимите емоции през екрана. Нужна е цялостна и комплексна визия за живота.
Преместил сте се да живеете от Мерсин в Истанбул…Да, и в началото ми беше много трудно. Защото не познавах нищо и никого в този огромен град. Истанбул е труден град, особено за човек като мен, идващ от доста по-малък. Бориш се с живота и с Истанбул, за да останеш на крака.
Напуснахте екипа на „Назови ме по име“ в края на втория му сезон. Продължихте ли да гледате сериала и след това?Да, винаги, когато си бях вкъщи, си пусках новите епизоди. Пожелах успех и на колегите, заели мястото ни с Хазал Субашъ.
Липсваше ли Ви героят Ви Йомер?Ако трябва да съм откровен и честен – не.
Смятате ли, че беше редно сериалът да продължи и след Вашето напускане?Не мога да кажа категорично. Ако аз бях на мястото на продуцента, може би щях да го продължа и след нашето напускане. Защото тук става въпрос за търговия и бизнес. Хората, които работят зад кадър и се препитават от сериала, са десетки, да не кажа стотици. От тази гледна точка продължаването му също изглеждаше необходимо. Защото те не се виждат на екран, но работят зад камера и полагат огромни усилия. Винаги съм на тяхна страна.
Работата по дневни делнични сериали като „Назови ме по име“ е много динамична и натоварваща. Как се справихте?В началото беше доста трудно, най-вече от гледна точка на времето, което никога не стига и което винаги гоним. Но след време се свиква, влизаме в определена рутина и започваме да работим на т. нар. самолетен режим. Всичко започва да се повтаря, включително и ние самите като актьори. Единственият проблем е недоспиването.
Как прекарвате свободното си време в момента, когато не се снимате?Старая се да си почивам максимално. Живея извън Истанбул и въпреки че имам много повече свободно време, отново не излизам особено често навън. Гледам чуждестранни игрални филми и сериали. Не искам да се изморявам. Получавам предложения за участия в нови сериали, чета сценариите им, ходя на преговори и срещи с продуценти, пък да видим!
В какъв жанр сериали и филми искате да се снимате занапред?Категорично в екшън! Спортна натура съм и освен като футболен вратар, съм тренирал волейбол, баскетбол и плуване. Минал съм почти през всичко и обичам движението, обичам екшъна.