Емрах:
Защото ти си мой’та мания,
оная’ мания, оная’ мани я.
За теб оставам оня гадния,
оня’ досадния, все неразбрания.
За теб продадох сърцето си бедното,
за теб направих нередното, грешното.
Защото ти си мой’та мания,
оная’ мания, оная’ мани я.
Андро:
Мислех, че си минало,
но те виждам в бъдеще.
Празен в пълното легло,
мисля си как искам те.
Спрях да вярвам на сърцето – там си само ти!
То горкото е проклето, повече от 300 дни.
За ръката да те хвана само дай ми, дай ми.
За срещите с другите, признай ми!
И нощите безкрайни, дай ми.
В мене имаше любов, а в тебе тайни.
Емрах:
Защото ти си мой’та мания,
оная’ мания, оная’ мани я.
За теб оставам оня гадния,
оня’ досадния, все неразбрания.
За теб продадох сърцето си бедното,
за теб направих нередното, грешното.
Защото ти си мой’та мания,
оная’ мания, оная’ мани я.