„Sadece sen“ (Единствено ти) – за пореден път ме разплаква този филм, много силен и разтърсващ се оказа. Ибрахим Челиккол невероятен, неповторим, въздействащ и много добър актьор е. Съвсем спокойно с ръка на сърцето мога да кажа, че преоткрих още един свой любим актьор в негово лице.
Сълзите за този филм са неизбежни и задължителни. Момента, когато Али си завърза очите за да усети какво е да си сляп и как се чувства Хазал. Сърцето просто ти се свива, и определено с този филм осъзнаваш, всъщност колко малко ни трябва за да сме щастливи и как не преоткриваме същественото, което ни е необходимо наистина и подтчти всеки от нас е благословен от Господ да го има. А именно здравето, топлата прегръдка и любов на близките ни.
Този филм също ни показва, че приемането на миналото означава да го оставим да бъде, каквото е, и да го пуснем. Миналото е част от историята ни. Но не е нужно да бъде и част от бъдещето ни.
Също така ако имаш недостатъци, не е нужно да ги криеш. Защото тези, които истински те обичат, ще видят красотата в тях, просто защото, те са част от теб.
Толкова много моменти има от филма, които са изиграни перфектно от Ибрахим Челиккол.
Филмът си струва да се гледа и определено няма да съжалявате. На всички Вас, пък и за себе си Ви, пожелавам любов, която да е достатъчно модерна, за да оцелее във времето, но и достатъчно старомодна, за да трае вечно и толкова чиста и истинска, както на Али и Хазал.
winless