Джансу Туман за обидите и неприятните думи на хората в „Обещание“
Джансу Туман се присъедини към актьорския състав на „Обещание“ сезон 3 и бързо спечели симпатиите на публиката.
Турската актриса изигра ролята на Фериде, позната на майката на Емир от затвора. Жената отива в имението Тархун, за да се грижи за сина на главния герой, който все още не се е примирил със смъртта на любимата си съпруга.
Джансу е родена през 1994 г. в Истанбул и завършва там университета Кюлтюр. Учи също актьорско майсторство в Академията за изящни изкуства. Преди да се появи на екрана, тя е работила като молекулярен биолог. Ролята ѝ на младата Арзу в поредицата „Малки убийства“ ѝ носи признание. Преди това има малки роли в „Опасни улици“ и „Любов под наем“.
– Какво детство имаше?
– Детството ми беше много активно. Бях много капризна. Подозираха, че съм хиперактивна и дори ме заведоха на лекар. Никога не съм стояла на едно място. Затова се насочих към спорта. Започнах таекуондо от много малка и винаги спортувах. Играех хандбал за известно време, така че израснах със спорта.
– Как върви „Обещание“?
– Всичко върви добре. Снимахме финала на сезона. В почивка сме. Беше наистина натоварен сезон. Преживяхме много, но беше много приятно.
– Ти даваш живот на Фериде. Има ли прилики между Фериде и Джансу? Или една нейна черта, по която се различавате?
– Фериде има много силен характер. Човек, който може да стои на краката си и няма нужда от никой друг. Ние си приличаме в това отношение. Аз съм човек, който винаги казва: „Ще го направя сама, ще го направя сама“. Фериде също е такава. Тя е много състрадателна, добронамерена и няма скрити мотиви. Ние си приличаме и в това отношение. Ако срещна нов човек, не търся скрити мотиви. Започвам отношенията си с хората с пълно доверие. С времето, когато ги опознаеш, това доверие или се засилва, или намалява. Съответно намирам пътя си. Научаваш много за живота. Взех си поука от всеки опит, който преживях. Но това не намали искреността ми. Хората около мен, които ме познават от много години, знаят, че винаги се опитвам да бъда до тях и да правя каквото мога и винаги съм полагала усилия да зарадвам близките си. Никога не съм носила маска, за добро или лошо. Винаги се държа така, както се чувствам. Въпреки че винаги се опитвам да изглеждам силна, отвътре съм много емоционален човек. Въпреки че Фериде е силна жена, тя всъщност е много емоционална отвътре и ние сме много сходни и в този аспект.
– Ти беше включена в сериала на по-късен етап. Как те посрещнаха? Можеш ли да споделиш малко за атмосферата там?
– Екипът вече се беше променил, когато се включих. С изключение на главните герои, целият екип беше като нов. Така че нямах чувството, че съм дошла по-късно. Всички бяха толкова топли, никога не съм се чувствала зле. И всъщност съм много екипен човек. Защото когато отида на снимачната площадка и видя дори лицето на някого, съм впечатлена. Чудя се какво се е случило, тъжен ли е… Казвам, че и това ми се отразява малко. Разбира се, изтривам го, когато излизам на сцената, но искам всички да работят добре, да работят щастливо, да се забавляват… Вече сме в много лош процес, хората се отегчават у дома. Когато отида на снимачната площадка, например, пея, свиря, казвам: „Хайде, бъди енергичен“ и т.н.
– Присъедини се към екипа като новата главна героиня, след като Йозге Яъз напусна. Подобни промени не са широко приети от турския народ. Какви реакции получи по този повод? Имаше ли негативни коментари?
– Като цяло хората имат следното възприятие – реагират, когато нещо, с което са свикнали, си отиде. И с мен реагираха така. В началото ми идваше твърде много, но всъщност не ми пукаше. Съжалявам, че хората казват толкова обидни и неприятни думи за някого, когото не познават. В края на краищата те не ме познават като Джансу. Коментирането на героинята е друго нещо, можеш да критикуваш героинята, може да не ти харесва. Но когато обидят личността ми, казвам, че изобщо не ме познават. Никога не са ме виждали, никога не са ме срещали. Но зрителите имат много мнения за мен, имат преценка, пишат много обидни неща. Всъщност съжалявам за това. Съжалявам, че има такива персони. Мисля, че в този момент хората трябва да се грижат за себе си. Мисля, че истинският проблем е тяхното собствено нещастие. Това се прави с много артисти в светлината на прожекторите и мисля, че е грешно. Не ме интересува написаното, но бих могла да бъда човек, който го е грижа. Това би ме наранило много. Това можеше да се отрази много зле на живота ми. Така че хората трябва да помислят малко за това.
– Бихме искали да чуем за Джансу Туман от теб. Би ли разказала накратко за себе си?
– Не обичам много да се обяснявам, винаги се държа така, както ми се иска и позволявам на хората да ме опознаят лесно, можем да кажем, че съм откровена. Обичам да съм искрена. Не обичам лъжата. Честността е много важна за мен. Очаквам другата страна да бъде честна с мен през цялото време. Моят подход към хората, които срещам, винаги е оптимистичен и искрен. Предпочитам да започна отношенията си с пълно доверие. Защото смятам, че добрите отношения не могат да бъдат изградени върху несигурност. Ако той загуби доверието ми, отношенията ни ще се променят съответно. Но никога не съм скептична. Аз съм хуманист, всъщност обичам и уважавам всичко живо. Много ме е страх да не нараня някого. Опитвам се да бъда максимално полезна. Да правя другите щастливи винаги ме прави и мен щастлива. Често мисля първо за другата страна преди за себе си. Това всъщност може да се превърне в ситуация, която понякога се използва срещу мен. Енергична съм, не обичам да седя неподвижно. Спортът винаги е бил в живота ми от детството ми. Обичам да съм с приятелите си и хората, на които държа. Пътуванията и откриването на нови места много ме вълнуват, а нещата, пълни с приключения и адреналин, привличат вниманието ми. През повечето време винаги искам да пътувам и да се забавлявам. Обикновено не планирам и живея спонтанно. Идва ми нещо наум и се обаждам на приятелите си и им казвам да го направим сега. Повечето от близките ми, които ме познават, знаят този мой навик. Казват, че съм луда. Като най-малкото дете в семейството израснах с малко глезотии. Но никога не се превърна в егоистично измерение. Тъй като винаги получавам любов от семейството си, мисля, че знам какво означава да обичаш и да цениш. И винаги се опитвам да накарам хората от другата страна да го усетят. Мисля, че любовта е най-красивото чувство на света. Разбира се, само по себе си не е достатъчно. От дете открито заявявам собствените си решения и желания. Затова бях отгледана на свобода. Семейството ми винаги ми е имало доверие и уважава моите решения. Това е основата за мен да бъда уверена в себе си, независима и силна жена, която може да стои на краката си. Разбира се, фактът, че започнах бойни изкуства от много малка също имаше ефект. Откакто се помня, винаги съм била заобиколена от животни. Любовта ми към тях е твърде голяма. Сега имам куче и заек – и двете са мои деца. Те израснаха пред мен и наистина усетих какво означава да съм майка за тях. Защото те не се различават от децата. Накратко, опитах се да обясня коя е Джансу Туман.
– Как започна твоето актьорско приключение? Имаше ли модел за подражание, който те ръководи или те вдъхновява?
– Актьорството винаги е било моя мечта, откакто се помня, когато бях дете, седях пред телевизора и казвах, че ще бъда актриса. Измислях сценарии в главата си със семейството и приятелите си и много се забавлявах. Вярно е, че продължих това, когато пораснах и се забавлявах много. Първата ми среща с актьорството беше в началното училище. Бях в театъра и на тази възраст ми показаха какво трябва да направя. Толкова се наслаждавах, чувствах се толкова щастлива, че вярвах, че един ден ще го направя. Но, разбира се, не беше лесно. Живеех на малко място, преди да дойда в Истанбул, нямах възможност да вляза в сектора и да предприема сериозни стъпки в това отношение. Мога да кажа, че избрах университета в Истанбул най-вече, за да направя крачка в името на професията. Разбира се, първо, изучавах генетика с известно влияние от семейството ми. Знаеш ли, когато кажеш, че искаш да играеш, реакцията на семейството ти винаги е: „Първо, вземи си професия.“ Баща ми ми каза първо да завърша нещо сигурно, след това няма да се меси в това, което искам. В същото време реших да уча генетика, защото тя привлече интереса ми. Успях да завърша, без да се отказвам от мечтата си както с генетиката, така и с актьорското обучение. Докато още учех, се включих в телевизионен сериал, благодарение на приятел от третата ми година в университета. Участвах в няколко епизода. Всъщност просто исках да видя снимачната площадка и да преживея какво е. Когато имах възможност да прекарам лятната си ваканция на снимки, с радост приех. Там режисьорът много ме хареса и каза, че ако искам да продължа да се обучавам, може да ме насочи. Разбира се, това много ме зарадва и започнах първото си обучение с ръководството на този режисьор. Това беше истинската стъпка към актьорството. Разбира се, приоритетът ми беше да завърша университета. Веднага след като завърших университета, се включих в телевизионния сериал „Малки убийства“. Това беше първата ми професионална стъпка по отношение на телевизионните сериали. Мога да кажа, че моят път започна да се оформя, след като срещнах настоящия си мениджър. Не мога да пропусна тази тема, без да кажа, че историята на срещата беше чисто съвпадение и съдбата ни събра.
– Как прекарваш един ден извън снимачната площадка?
– Опитвам се да си почивам повече поради интензивността на сета. Работим наистина усилено и почиваме само един ден в седмицата. Прекарвам по-голямата част от времето в релакс у дома, гледам телевизионни сериали и чета сценарии. Освен това се опитвам да се възползвам от всяка възможност, която получавам, като я прекарвам с хората, които обичам. Като цяло не съм голяма домакиня. Не обичам да съм сама, предпочитам да правя нещо с приятелите си дори когато съм вкъщи. Когато животът ни е нормален и няма пандемия, определено предпочитам да съм навън и да пътувам с приятелите си. Винаги, когато имам възможност, отделям време да отида на фитнес.
– Какво забелязваш първо при среща с някой нов човек?
– Не мога да кажа, че съм много внимателна, когато срещна някой нов, но предполагам, че мога да кажа неговата енергия. Да бъде искрен е много важно за мен. Неговият стил и подход към хората също ме впечатляват. Не мога веднага да се привържа към студени хора, фактът, че другият човек е топлокръвен като мен, ме привлича.
