Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 17 април 1980 г. в големия турски град Адана. В момента е на 40 години, зодия овен. Баща му е известният писател Зафер Дорук. Чичо му пък е известният актьор Ердал Джиндорук. Покрай близките си детството на Джанер преминава зад кулисите на театрите, където пламва страстта му към изкуството. Започва да играе още от 18-годишен. Завършва Държавната консерватория към университета Çukurova. Първата му изява на телевизионния екран в сериал е от 2007 г. в „Черно слънце“ (Kara Güneş). Следва ролята му на доктор Назми в семейна драма №1 в Турция „Листопад“ (Yaprak Dökümü). През 2009 г. добива по-широка слава с участието си в друг голям хит – „Чифликът на господарката“ (Hanımın Çiftliği). През 2013-а се снима в комедията „Между нас да си остане“ (Aramızda Kalsın), а през 2016-а – в провала „Истанбулски улици“ (İstanbul Sokakları). В периода 2016-2017 г. участва в историческата драма „Великолепният век: Кьосем“ (Muhteşem Yüzyıl Kösem) – с ролята му на Мустафа паша в нея за първи път се запознаваме с него в България. Най-успешната му изява в кариерата досега е в социалната драма „Една жена“ (Kadın), в която влиза в образа на противоречивия главен герой Сарп. В началото на миналата 2020 г. оглави провалилия се сериал „Виелица“ (Zemheri). А от есента досега се снима с главна роля в тоталния хит „Неверният“ (Sadaktsız), излъчващ се всяка сряда по турския KanalD. С ролята си на Волкан отново събира неодобрението на зрителите. Да започваме с интервюто!
Имате вид на спокоен и възпитан джентълмен. Наистина ли сте такъв?
Никой не би казал лоша дума за себе си. Движа се в посока на усъвършенстване на добродетелите и талантите си. Нямам друга цел в живота, освен да остана в съзнанието на хората като добър човек и добър актьор. Най-вече като добър човек обаче.
Оприличават Ви на Джордж Клуни. Но за разлика от него, досега не сте се възползвали от красотата си в професионален аспект…
Да, винаги съм искал да изпъквам с актьорските си заложби и умения, а не с визията си.
Но тенденцията сякаш върви към обратното и в почти всеки сериал главният герой е показван гол в изваяната си фигура…
Участията ми в игрални филми са налагали и аз да се събличам и да снимам подобен тип сцени, но това се е налагало чисто технически от сценария. В изявите ми на телевизионния екран се стремя възможно най-много да избягвам разголването. Чувствам се по-добре, когато съм оценяван заради актьорската си работа. Освен това излизам и на театралната сцена. Прекалено развита мускулатура на тялото може да ни попречи в театъра, тъй като от нас се изисква да сме гъвкави, динамични и подвижни.
Сериалът „Една жена“, който оглавявате, от самото си начало поставя акцент върху жената. Какво е мястото и положението на жените в нашето съвремие?
В Турция сме много назад в това отношение все още. Защото мястото на жената е закодирано винаги с една стъпка назад от това на мъжа. Нешет Ерташ (бел. ред. – турски певец) имаше много добро изказване по тази дума: „Жените са хора, а ние сме човечеството“. Историята в „Една жена“ се завърта около сама жена, бореща се с живота и гледаща двете си деца без съпруга си. С гордост се снимам в този сериал.
Променят ли подобни сериали, филми, постановки и т. н. поне от малко обществените нагласи?
Да. Получаваме много голямо количество обратна връзка точно в това отношение. Досега имах възможността да се запозная с много жени, които малко или много намират себе си в „Една жена“ и се радват, че историите им намират израз и стигат до милиони други хора.
Ролите Ви са предимно в продукции със социална насоченост. Как намирате днешния свят, днешното общество?
Цивилизацията върви устремено по пътя, чиято крайна цел са личностните удоволствия. Не сме длъжни да обичаме всекиго, но сме длъжни да се уважаваме взаимно. Но тъй като мнозина все още не са способни на това, унищожаваме – както себе си, така и природата. Отдалечаваме се от изконните си и изначални корени. Добро решение на този проблем виждам в занимаването със земеделие. Трябва да превключим на режим, в който да сме способни да се уважаваме едни други. В противен случай не остава още много време живот пред човечеството.
В новия Ви сериал „Неверният“ се превъплъщавате в образа на съпруг, изневеряващ на съпругата си – Волкан. Какъв е той?
Волкан е мъж, стремящ се към ръст в кариерара си. Добър баща е. Има 15-годишна връзка със съпругата си, но се влюбва в друга жена. Без да се усети, потъва в лъжа след лъжа и се опитва да прикрие вината си. Героят ми със сигурност предизвиква отрицателни реакции у зрителите, но по-важното е, че е истински и бихме го срещнали и в заобикалящата ни реалност. Мнозина от нас често си приписват преувеличени права, смятат се за изключения от правилото и за свръх-човеци. Живеем в свят, в който властват мъжете. Играейки Волкан, лично за себе си ще се опитам да дешифрирам мъжа и природата му.
Искате да кажете, че изневярата на мъжа е естествена проява в патриархалния свят?
По-скоро става въпрос за силата, която мъжът упражнява и налага в света. Защото вижда това като свое най-изконно право. Но няма такова нещо! Това бе и една от най-големите причини да приема да участвам в „Неверният“. Смятам, че патриархалният свят, в който живеем и в който властват мъжете, е в задъдена улица. С „Неверният“ ще се опитаме да дадем глас на нуждата от женския ум в обществото ни.
Гледали ли сте оригинала на „Неверният“, по който е адаптиран сериалът – „Doctor Foster“?
Да, но всички, работещи по нашата турска версия, се опитваме да я направим по-близка до нашата реалност.
Как се сработихте с Джансу Дере?
Станахме добър тандем. Джансу е голям професионалист, съсредоточен върху работата си. Пресъздава много силен персонаж. И зрителите много ще я заобичат.
Слоганът на сериала гласи: „Гневът на измамената жена е по-лош и от адския огън“. Съгласни ли сте с тази теза?
Да, напълно съгласен съм. Ако една жена бъде наранена, е способна да отвърне с много по-силен удар.
Ставал ли сте жертва на женския гняв?
Да, като по-млад.
Изневерявал ли сте?
Доколкото знам – не.
Родом сте от Адана. Какво влияние има географията на региона над личността Ви?
Адана е гротескен град. Събира заедно и много бедни, и много богати; и образовани, и неуки; кюрди, християни, номади… Град с разностранна и богата култура, чиито ползи усещам.
Имали сте трудно детство. Баща Ви е бил писател, но дълги години от недоимък е работил като търговец от врата на врата…
Да, не печелеше достатъчно пари, пишейки. Трима братя сме в семейството. Бореше се за препитанието ни. Пораствайки малко, аз също започнах да работя като търговец от врата на врата.
Какво продавахте най-често?
Пантофи. Продавал съм също така балони, фиби, играчки… За да продадеш каквото и да е било, са нужни определени умения, обаче. Това ми помогна от ранна възраст да разбера закона на улицата.
Мечтаехте ли да станете известен и признат актьор?
Чакайки на сергията, докато някой дойде и се опиташ да му продадеш нещо, неизбежно се замисляш за много неща. Вътрешният ти глас никога не замлъква. Бях голям мечтател като дете. Мечтаех си за всичко. Все още имам този навик и често се губя в облаците.
Как актьорството влезе в живота Ви?
Чичо ми беше театрален актьор. Благодарение на него. На 17 години започнах да играя в Градския театър. И така впоследствие театърът се превърна в любовта на живота ми.
Заповядайте в официалната фейсбук група на сериала – https://www.facebook.com/groups/361809118456879 Тук ще качваме епизоди, снимки и новини свързани със сериала.
Read more...