Джанер Джиндорук: „Искам да ме запомнят като добър човек“

Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 17 април 1980 г. в големия турски град Адана. В момента е на 40 години, зодия овен. Баща му е известният писател Зафер Дорук. Чичо му пък е известният актьор Ердал Джиндорук. Покрай близките си детството на Джанер преминава зад кулисите на театрите, където пламва страстта му към изкуството. Започва да играе още от 18-годишен. Завършва Държавната консерватория към университета Çukurova. Първата му изява на телевизионния екран в сериал е от 2007 г. в „Черно слънце“ (Kara Güneş). Следва ролята му на доктор Назми в семейна драма №1 в Турция „Листопад“ (Yaprak Dökümü). През 2009 г. добива по-широка слава с участието си в друг голям хит – „Чифликът на господарката“ (Hanımın Çiftliği). През 2013-а се снима в комедията „Между нас да си остане“ (Aramızda Kalsın), а през 2016-а – в провала „Истанбулски улици“ (İstanbul Sokakları). В периода 2016-2017 г. участва в историческата драма „Великолепният век: Кьосем“ (Muhteşem Yüzyıl Kösem) – с ролята му на Мустафа паша в нея за първи път се запознаваме с него в България. Най-успешната му изява в кариерата досега е в социалната драма „Една жена“ (Kadın), в която влиза в образа на противоречивия главен герой Сарп. В началото на миналата 2020 г. оглави провалилия се сериал „Виелица“ (Zemheri). А от есента досега се снима с главна роля в тоталния хит „Неверният“ (Sadaktsız), излъчващ се всяка сряда по турския KanalD. С ролята си на Волкан отново събира неодобрението на зрителите. Да започваме с интервюто!

Никой не би казал лоша дума за себе си. Движа се в посока на усъвършенстване на добродетелите и талантите си. Нямам друга цел в живота, освен да остана в съзнанието на хората като добър човек и добър актьор. Най-вече като добър човек обаче.

Да, винаги съм искал да изпъквам с актьорските си заложби и умения, а не с визията си.

Участията ми в игрални филми са налагали и аз да се събличам и да снимам подобен тип сцени, но това се е налагало чисто технически от сценария. В изявите ми на телевизионния екран се стремя възможно най-много да избягвам разголването. Чувствам се по-добре, когато съм оценяван заради актьорската си работа. Освен това излизам и на театралната сцена. Прекалено развита мускулатура на тялото може да ни попречи в театъра, тъй като от нас се изисква да сме гъвкави, динамични и подвижни.

В Турция сме много назад в това отношение все още. Защото мястото на жената е закодирано винаги с една стъпка назад от това на мъжа. Нешет Ерташ (бел. ред. – турски певец) имаше много добро изказване по тази дума: „Жените са хора, а ние сме човечеството“. Историята в „Една жена“ се завърта около сама жена, бореща се с живота и гледаща двете си деца без съпруга си. С гордост се снимам в този сериал.

Да. Получаваме много голямо количество обратна връзка точно в това отношение. Досега имах възможността да се запозная с много жени, които малко или много намират себе си в „Една жена“ и се радват, че историите им намират израз и стигат до милиони други хора.

Цивилизацията върви устремено по пътя, чиято крайна цел са личностните удоволствия. Не сме длъжни да обичаме всекиго, но сме длъжни да се уважаваме взаимно. Но тъй като мнозина все още не са способни на това, унищожаваме – както себе си, така и природата. Отдалечаваме се от изконните си и изначални корени. Добро решение на този проблем виждам в занимаването със земеделие. Трябва да превключим на режим, в който да сме способни да се уважаваме едни други. В противен случай не остава още много време живот пред човечеството.

Волкан е мъж, стремящ се към ръст в кариерара си. Добър баща е. Има 15-годишна връзка със съпругата си, но се влюбва в друга жена. Без да се усети, потъва в лъжа след лъжа и се опитва да прикрие вината си. Героят ми със сигурност предизвиква отрицателни реакции у зрителите, но по-важното е, че е истински и бихме го срещнали и в заобикалящата ни реалност. Мнозина от нас често си приписват преувеличени права, смятат се за изключения от правилото и за свръх-човеци. Живеем в свят, в който властват мъжете. Играейки Волкан, лично за себе си ще се опитам да дешифрирам мъжа и природата му.

По-скоро става въпрос за силата, която мъжът упражнява и налага в света. Защото вижда това като свое най-изконно право. Но няма такова нещо! Това бе и една от най-големите причини да приема да участвам в „Неверният“. Смятам, че патриархалният свят, в който живеем и в който властват мъжете, е в задъдена улица. С „Неверният“ ще се опитаме да дадем глас на нуждата от женския ум в обществото ни.

Да, но всички, работещи по нашата турска версия, се опитваме да я направим по-близка до нашата реалност.

Станахме добър тандем. Джансу е голям професионалист, съсредоточен върху работата си. Пресъздава много силен персонаж. И зрителите много ще я заобичат.

Да, напълно съгласен съм. Ако една жена бъде наранена, е способна да отвърне с много по-силен удар.

Да, като по-млад.

Доколкото знам – не.

Адана е гротескен град. Събира заедно и много бедни, и много богати; и образовани, и неуки; кюрди, християни, номади… Град с разностранна и богата култура, чиито ползи усещам.

Да, не печелеше достатъчно пари, пишейки. Трима братя сме в семейството. Бореше се за препитанието ни. Пораствайки малко, аз също започнах да работя като търговец от врата на врата.

Пантофи. Продавал съм също така балони, фиби, играчки… За да продадеш каквото и да е било, са нужни определени умения, обаче. Това ми помогна от ранна възраст да разбера закона на улицата.

Чакайки на сергията, докато някой дойде и се опиташ да му продадеш нещо, неизбежно се замисляш за много неща. Вътрешният ти глас никога не замлъква. Бях голям мечтател като дете. Мечтаех си за всичко. Все още имам този навик и често се губя в облаците.

Чичо ми беше театрален актьор. Благодарение на него. На 17 години започнах да играя в Градския театър. И така впоследствие театърът се превърна в любовта на живота ми.

Заповядайте в официалната фейсбук група на сериала – https://www.facebook.com/groups/361809118456879 Тук ще качваме епизоди, снимки и новини свързани със сериала.