Домът, в който си роден, е твоята съдба – Епизод.79 (Ето какво ще видим) 25-ти април
НА КРАТКО какво се случи в 79 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 25 април 2022 по Diema Family:
Баръш пита Нух, дали Мехди има оръжие, дали знае, къде може да е завел Зайнеп.
Сакине моли Баръш да намери Зайнеп.
Емине обвинява Джемиле, Нух, майка си и Сакине, че ако се случи нещо със Зайнеп всички те ще бъдат виновни…
Зайнеп се събужда в колата на Мехди. Той ѝ казва, че отиват при майка му, защото само там могат да решат проблема си.
Саваш споделя информация за отвличането на Зейнеп в социалните мрежи с молба да се обадят ако я видят.
Междувременно Баръш и полицаите пристигат в къщата на Мехди. Нух и Джемиле им отварят вратата. Полицията им казва, че трябва да претърсят къщата им.
-Какво става? Има ли някакви новини? – пита Нух.
-За съжаление има, г-н Мехди е отвлякъл бившата си съпруга. Ако ни позволите, искаме да претърсим къщата. Може би е оставил някаква следа – казва полицаят.
Баръш пита Нух, дали Мехди има дом, склад…, където може да отведе Зайнеп. Нух му отговоря, че са приятели, но Мехди не му е споменавал за други помещения.
-Мехди, има ли пистолет? – пита Баръш, а Нух се замисля и му отговоря, че от баща му е останал един, който не работи и го пита, дали наистина си мисли, че Мехди може да убие Зайнеп. Полицията намира телефона на Мехди.
Скоро Сакине, Нермин, Емине и Султан тичешком пристигат пред къщата.
-Повярвахме ви! Дори аз! Ти трябваше да защитиш дъщеря ми!- крещи Сакине и хвърля заплашителен поглед на Баръш, сякаш той е виновен за всичко.
-Госпожо Сакине, каквото и да казвате, имате право! Много съжалявам – признава Баръш.
-Дъщеря ми беше отвлечена от дома ви! Ще намериш дъщеря ми! Разбираш ли каквото ти казвам?! Ще я намериш! – казва със заповеднически тон Сакине, а Нермин и Султан се опитват да я успокоят.
-Моля те, лельо Сакине, вразуми се! – намесва се Емине – Не обвинявай господин Баръш.
-Моля ви, намерете дъщеря ми. Нямам друга освен Зейнеп! – казва Сакине.
-Госпожо Сакине, обещавам ви, че ще я намеря – уверява адвокатът. – Сега трябва да отида в полицията. -И аз идвам – обявява Нермин и заедно с Баръш се качват в колата.
Сакине забелязва Нуха и Джемиле да стоят в двора. Тя веднага се насочва към тях. -Джемиле! – крещи тя и се плаче. – Аз се доверих на Мехди! Когато се разведоха, аз все още бях на негова страна! Как е могъл Мехди да направи това на Зейнеп! Как можа да ми стори това!
-Како Сакине, права сте, но вижте… Мехди не позволяваше да падне дори косъм от главата на Зейнеп. Той не би я наранил. Той ще я върне, ще видиш – казва със спокоен тон Джемиле.
-Шегуваш ли се с нас? Опитваш се да ни подлудиш ли? – пита Емине. – Как може да си толкова спокойна! Не ме побърквай! Зейнеп е била отвлечена! Мехди я е отвлякъл! Каква е разликата, дали може да ѝ навреди или не? Как това момиче след това ще преодолее всичко това?!
-Брат ми… Брат ми също преживява сложен период! Умря сестра ни! Осъзнайте се! Не познавате ли изобщо Мехди? Би ли направил подобно нещо при нормални обстоятелства? – пита Джемиле.
– При нормални обстоятелства? Какво може да направи? – пита Емине и продължава – Заключва момичето в дома си, разбива колата ѝ, идва в работата ѝ, в дома ѝ! Той я следи, наел е къща под носа ѝ! Не виждате ли какво прави този човек? Събудете се! Този човек преследва Зейнеп навсякъде! На всички ни е жал за кака Мюжган, душата ни също ни боли. Знам, че Мехди гори отвътре, но това не може да бъде извинение, за да отвлече Зайнеп! Ако нещо се случи с нея, всички вие ще бъдете отговорни! И ти, и ти! – казва Емине като посочва с пръст Нух и Джемиле, Сакине и майка ѝ. След това внезапно напуска двора.
-Ти също се опомни! – вика Нух след нея. -Каква е вината на Джемиле в това? Каква е вината на всички нас за това?
-Не гарантирахте ли за този човек? Нима майка ми не ги е събрала? Толкова години оправдавате поведението му! – казва Емине и си тръгва.
Зейнеп се събужда в колата на Мехди. Тя е объркана.
– Мехди, какво си направил? – пита изненадана и уплашена Зайнеп.
-Добро утро. Не трябва да се притесняваш за нищо! Не се страхувай, Зейнеп. Виж, аз съм до теб! – уверява я той.
-Как да не се страхувам? Какво направи? Как се озовах в тази кола? – пита Зайнеп.
-Така трябваше! Постъпих правилно! – отговоря Мехди.
-Моля те, спри, Мехди. Моля те! – моли го тя.
-Не мога, Зейнеп – казва Мехди.
-Къде ме водиш? Какво планираш? – пита Зайнеп.
-Отиваме в Ерзурум, при майка ми. Само там можем да решим проблема си – отговоря Мехди.
-За какво говориш? Какво означава, че ще решим проблема? Защо се разведохме? Защо подадох молба за ограничителна заповед? Защото не искам да те виждам и чувам! – обяснява му ядосана Зайнеп.
-Разбирам те, сега си ми ядосан, но това ще ти мине. Ще решим всичко, не се притеснявай – казва Мехди.
-Какво искаш да решиш! За какво говориш! Ти нормален ли си! – пита Зайнеп.
-Нас майка ми ни ожени, ще ѝ обясним всички подробности. Ако аз съм виновен, обещавам, че повече няма да ме видиш. Дори няма да произнеса името ти повече – отговоря Мехди.
-Мехди, говориш глупости! Това, което си направил, е престъпление! Ти ме отвлече! – отвръща Зайнеп.
-Не съм те отвлякъл. Просто те следвам. Нямаш причина да се ядосваш – обяснява Мехди.
-Мехди, моля те, заведи ме вкъщи. Умолявам те да ме заведеш у дома! – крещи Зайнеп.
-Не крещи, Зейнеп – казва Мехди със спокоен тон.
-Мехди, ти не си добре! – отвръща Зайнеп и започва все повече да се паникьосва и страхува от бившия си съпруг. – Спри с тази лудост! Искам да изляза от колата! Спри, моля! – губи контрол Зайнеп.
– Не мога, докато не започнеш да ме слушаш – отвръща Мехди.
-Не искам да те слушам! – крещи Зайнеп.
-Ако беше дошла при мен, преди да подадеш сигнал в полицията, щях да ти обясня всичко – казва Мехди.
-Какво ще ми обясняваш?! Ще ми кажеш как си потрошил колата ми ли?! – бясна е Зайнпе.
-Не съм докосвал колата ти. Разруших колата на онзи човек. Моят гняв беше отправен към него. Не съм ти ядосан, Зейнеп – продължава Мехди. – Той се опитва да се намеси във връзката ни. Той е хвърлил око на теб, не виждаш ли това?
-Моля те, престани да говориш глупости. Наистина не си добре – казва Зайнеп.
-Видях ви, Зайнеп! – крещи Мехди. – Видях ви как играхте вчера! Видях начина, по който този човек те гледаше! Съжалявам… – Мехди осъзнава, че е бил твърде груб и протяга ръка към Зейнеп, която седи до него.
-Не смей! Да не си посмял, дори да ме докоснеш случайно! Следил си чужда къща, наблюдавал си къщата на адвокат! Ти акъла ли си изгуби! Това, което правиш, не е нормално. Само психопатите правят такива неща, опомни се! – бясна е Зайнеп.
-Аз ли съм психопат? – пита Мехди. – Трябва да се срамуваш, Зейнеп. Всичко между нас беше прекрасно, докато този човек не се появи в живота ни. Имахме мечти, забрави ли?
Зайнеп се опитва да отвори вратата като дърпа дръжката.
-Толкова добре си планирал всичко, че дори си заключил вратата! – заявява тя ядосано.
-Ако можехме да разговаряме нормално, нищо от това нямаше да се случи – отвръща Мехди.
Зейнеп разкопчава колана си и с метална катарама се опитва да счупи прозореца. Накрая Мехди спира колата и двамата излизат навън.
-Пусни ме, не ме докосвай! Помощ! – крещи Зайнеп.
-Зейнеп, това съм аз – Мехди я прегръща през раменете. – Мога ли да те нараня?
-Все още ме нараняваш, и то много! – казва Зайнеп.
-Никога не бих те наранил. Трябваше да те доведа тук. Съжалявам, но трябваше да го направя – отвръща Мехди.
-Наистина не искам да те слушам! Много съм ти ядосан! – казва Зайнеп.
-И аз съм ти ядосан. Можеше да останеш в хотела, но отиде в къщата на този човек. Ако само беше дошла при мен… Държиш се така, сякаш съм престъпник – обяснява се Мехди.
-Вината е твоя, не разбираш ли! Има ограничителна заповед, а продължаваш да стоиш пред мен! Не можеш да се приближиш до мен, не можеш, дори да ми се обаждаш! – бясна е Зайнеп.
-Не съм те отвлякъл – заявява Мехди. – Просто ще те заведа при майка ми.
-Какво ще направиш, ако искам да се прибера у дома? Какво ще направиш, ако те помоля да ме заведеш при майка ни Нермин? Ще ме закараш ли при нея? – пита Зайнеп.
-Ще та закарам, но първо ще решим случая, а после ще те закарам където поискаш! – отговоря Мехди.
-Наистина? Толкова ли си объркан, че не можеш да видиш разликата между добро и зло? – пита Зайнеп.
-Уморих се, какво да направя, обърках се? Изтощен съм. Но се кълна в паметта на починалата ми сестра, че ще отидем при майка ми, ще получим благословията ѝ, ще я оставим да каже каквото иска, а после ще правиш каквото искаш – отговоря Мехди.
-Добре – съгласява се Зайнеп, а Мехди ѝ отвръща, че е знаел, че ще я разбере и се опитва да я прегърне, но тя го отблъсква, като му казва, че иска да подиша въздух.
В същото време Саваш и Баръш четата коментарите в социалните мрежи. Саваш пита брат си, дали смята, че Мехди и Зайнеп са все още в Истанбул или извън града. Баръш му отговоря, че сигурно не са в града.
-Какви може да са намеренията на този мъж? – пита Саваш.
-Не знам, преди дни убиха сестра му на автогарата – казва Баръш, а брат му го пита, за къде е пътувала, тази жена, а той му отговаря при майка си в Ерзурум. Баръш се досеща, че Мехди може да е тръгнал натам със Зайнеп и казва на брат си да изпрати съобщения на всички бензиностанции и магазини по пътя съобщения.
-Ами ако Мехди види какво сме написали, ако нещо стане, ние ще сме виновни – обяснява Саваш, а Баръш му обяснява, че телефонът на Мехди не е в него…
Баръш е в кабинета на комисаря на полицията. Полицаят му показва записите от разпитите на Байрам, Бенал, Сакине и Нух.
-Нищо не разбрахме. Този човек вероятно е взел кола под наем, не можем да го проследим – казва комисаря.
-Този негодник е помислил за всичко! Не е взел нито колата си или телефона – Баръш заявява.
-Има една Назлъ, тя работи с Мехди. Вероятно са близки един с друг. Наскоро Мехди я е посетил и искал заем, тя му дала и последният човек, който го е видяла, отново е тя. Няма да мислим за лоши неща. Единственото, което иска е само да си поговорят – обяснява комисаря.
-Коя е тази жена? – пита Баръш като посочва към видеозаписа от разпита на Бенал.
-Тя е истинска бомба. Тя е бившата любовница на Мехди, с която той е бил преди Зейнеп. И е бременна от него – отговоря мъжът, а Баръш се замисля сериозно.
