НА КРАТКО какво се случи в 49 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 14 март 2022 по Diema Family:
В епизод 48 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зайнеп е уволнена от работа. Емине показва годежния пръстен на Селин.
Емине научава от телевизията, че Фарук възнамерява да се ожени за Селин.
Нух и Джемиле се сближават.
Емине се връща при майка си.
Зайнеп прави опит да си върне работата.
Нух продава кафенето си на Бурхан, а Мехди прекъсва приятелството си с него.
Емине научава от телевизията, че Фарук възнамерява да се ожени за Селин.
Емине си налива вода и обръща поглед към телевизора. На лицето ѝ се изписва шок и изненада.
„Уважаеми зрители, представяме ви новината за Фарук Йълмазоглу и Селин Хакатоглу“, казва гласът зад кадър. – „Наследникът на компанията „Йълмазоглу“ и принцесата на холдинга „Хакатоглу“ се женят!“.
Телевизионната камера показва Фарук и Селин, които се държат за ръце. До тях стои тълпа от репортери.
-Г-жо Селин, вярна ли е новината? – пита един от репортерите.
-Щастливи сме и летим до Лондон, за да купим всичко необходимо за сватбата – отговаря момичето.
-Г-н Фарук, кога ще се състои сватбата? – задава се друг въпрос.
-Скоро – отговаря мъжът.
-Сватбата ни ще се състои след петнадесет дни, вече знаете подробностите – добавя Селин и с победоносен поглед маха с ръка към камерата.
Емине не се съмнява, че този жест е бил насочен към нея. Съкрушена, тя се свлича на дивана. Дишането ѝ е учестено и повърхностно, а сърцето ѝ бие силно в гърдите. Чувства се измамена и унизена пред целия свят.
Емине разочарована от Фарук напуска къщата, която той нае за нея с това, с което дойде.
Джемиле носи тава със сладости на Нух, а той ѝ предлага да се видят по-късно някъде, за да пият чай или кафе.
Емине се връща при майка си.
Емине се връща в квартала с куфар в ръка. Тя обаче не среща очаквания от нея прием. „Емине, спука се гумата на колата на любимия ти, затова ли дойде пеша? – пита жената, която пере килим на улицата. „Момиче, чух, че този твоят ще се жени“, загатва друг жител. – „Чух го по новините тази сутрин.“ „Дъще, струваше ли си да тревожиш майка си толкова много?“ – пита друга жена от балкона.
В същото време пред къщата на Султан. Султан и Зейнеп седят пред къщата и си говоряг.
-Дъще, ако си дошла да ме питаш, защото съм приела Бенал в къщата си, кълна ти се, че го направих заради теб. Този Серхат се разхожда свободно, Мехди може да се разстрои и да направи нещо. Страхувах се, че той ще отведе Бенал обратно в дома ти.
-Не, лельо. Всъщност дойдох да ти благодаря. Знам много добре, че и ти като мен не харесваш Бенал и сега живееш с нея под един покрив, за да мога да съм спокойна. Благодаря ти, ти си ми като майка – казва Зайнеп.
-Направих това за теб, за да те направя щастлива – казва Султан.
-Наистина искам да те попитам нещо. Какъв е този Бурхан? Мехди губи самообладание, когато чуе за него – пита Зайнеп.
-Дъще, аз знам само за детството им. Те са израснали заедно. Бурхан дори е бил приятел на покойния ти брат. Тогава между бащите им се случило това ужасно нещо. Бурхан е приятел на Мехди и в един момент се превръща в син на убиеца на баща му. Оттогава те никога не са успявали да възстановят старите си отношения – обяснява Султан.
-Всъщност Бурхан не е виновен за нищо -заявява Зейнеп. – Той пое вината на баща си. Много добре знам какво е да живееш със заклеймяването за действията на баща ти – казва Зайнеп.
-Когато всички отидоха при Мехди, Бурхан остана сам. Заради бащата на Бурхан три деца остават сираци. Очевидно, че всички бяха на страната на сираците – отвръща Султан.
Бенал излиза от къщата и дава на Султан чай. -Добавих и лимон – казва тя. -Благодаря ти, дъще – отвръща Султан.
-Няма за какво. Това е нищо в сравнение с това, което направи за нас, за детето ми и за мен. Благодарение на теб се сдобих със семейство, а толкова се страхувах, че детето ми ще расте без баща – казва Бенал.
Лельо Султан, ще си тръгвам – казва Зейнеп и се надига, неспособна да понесе присъствието на Бенал.
-Почиваш ли днес, след като не си в компанията? – попита Султан и поглежда изненадана. Дъщеря ѝ се появява пред къщата.
-Емине? Нещо не е наред? – пита тя.
-Здравейте – казва Емине и насочва поглед към бившата си приятелка.
-Какво става, Зейнеп? Ти ме поучаваше, а сега сама посещаваш майката на детето на съпруга си? – пита Емине.
-Емине, аз живея съдбата си, а ти – своя избор – казва Зайнеп и си тръгва.
-Зейнеп, трябва да поговорим – извиква Емине след нея. – Това се отнася за Фарук.
-Тази тема е затворена за мен от дълго време – казва Зейнеп без да спира.
-С Фарук се разделихме – казва Емине, макар че бившата ѝ приятелка няма шанс да я чуе.
-Слава на Бога – радва се Султан и прегръща дъщеря си. – Знаех, че ще го оставиш. Знаех си го.
-Мамо, той е този, който ме напусна… – опитва се да обясни Емине.
-Няма значение. Важното е, че се върна у дома, слава Богу! – радва се Султан.
-Мамо, казвам ти, че той ме напусна, за да се ожени за друга. Видях новината за тях по телевизията – обяснява Емине.
-Аз също видях сватбата на Мехди и Зейнеп през прозореца – взема думата Бенал.
Зайнеп прави опит да си върне работата.
Зайнеп отива в компанията, за да говори с г-н Баръш. Секретарката му казва на Зайнеп, че не може да и уреди среща с него, защото е много зает, а в момента дава интервю.
Зайнеп изчаква да приключи интервюто и вървейки след г-н Бъръш го моли да я изслуша. Той ѝ отговоря, че няма време да се занимава с нея….
Нух продава кафенето си на Бурхан, а Мехди прекъсва приятелството си с него.
Мехди се разхожда из квартала. Спира в кафенето на Нух. Приятелят му тъкмо сваля бележка от стъклото: „За продажба“.
-Най-накрая намери ли купувач? – пит Мехди.
-Намерих един – потвърждава Нух накратко.
-Какво става? Не си ли доволен от продажбата? – пита Мехди
-Не… – отговоря кратко Нух.
-На кого го продаде? – интересува се Мехди.
-Ами… – запъва се Нух.
-Няма ли да ми кажеш на кого продаде кафенето? – подканя го Мехди.
-Продадох го… на Бурхан – отговоря Нух.
Мехди безмълвно се отдръпва от приятеля си и си тръгва.
-Успокой се, нека да поговорим като хората – предлага Нух, изпреварвайки Мехди и заставайки пред него. -Махни се от пътя ми! Ти ме предаде! – казва Мехди.
-Какво предателство? – пита Нух. – Не говори глупости. Дори превръщаш кафенето в драма.
-Махни се от погледа ми, за да не те пребия! – казва Мехди като отблъсква приятеля си.
-Хайде, удари ме! Удари ме, след като ни може да поговорим като хората. Да, продадох кафенето на Бурхан. Той ми предложи двойно по-висока цена, но аз отказах. После ми даде три пъти повече и реших да му го продам. Имаш ли нещо против? – пита Нух.
-Ти ми заби нож в гърба – отвръща Мехди.
-Да, забих ти нож в гърба. Аз те убих. Колко си упорит! Казах ти, че не възнамерявам да остарея в това кафене. Искам да се превърна в някой друг – обяснява Нух.
-Вече си различени – заявява Мехди. – Променил си се, само че аз не съм го забелязала.
-Погледна ли ме поне веднъж? – пита Нух, а в очите му се появяват сълзи. – „Цял живот се опитвам да те разбера. Погледна ли ме поне веднъж? Дори не ме уважаваш. Дойдох да ти се оплача, а ти ми каза, че момичето изобщо не ми дава надежда. Ако се беше опитал да ме чуеш, сега нямаше да си толкова изненадан – отвръща Нух.
-Все още се чувстваш унизен в училище. Обвиняваш ли ме в това? Трябва ли да платя цената за това? – пита Мехди.
-Мехди, не съм направила нищо лошо – отвръща Нух.
Стисна си ръцете с убиеца на баща ми. Какво по-лошо можеше да направиш? – пита Мехди.
-Убиецът на баща ти не е Бурхан – заявява Нух. – Убиецът на баща ти е Вейси, който е в затвора.
-Мислиш ли, че напразно е хвърлил милиони пред теб? Направи го, за да ме хване в капан. Как може да не го разбереш? Как можеш да го защитиш? – казва Мехди
„Мехди, кой си ти? Кой си ти, че някой да харчи милиони заради теб? – пита Нух.
-Аз бях най-добрият ти приятел. Единственият ти истински приятел в този живот – отговоря Мехди и се изплюва на земята и си тръгва.