Домът, в който си роден, е твоята съдба – Епизод.48 (Ето какво ще видим) 11-ти март
НА КРАТКО какво се случи в 48 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 11 март 2022 по Diema Family:
Селин открива Емине. Емине показва на Селин годежния пръстен.
Мехди се изправя срещу Бурхан. Зайнеп го спира да не се сбие с него.
Зайнеп закъснява за работа и е уволнена. Мехди не разбира колко важна е била тази работа за нея.
Мехди забранява на семейството си да говори с Бурхан, а Зайнеп не го одобрява.
Фарук замина за Лондон по работа.
Сутринта Нух вижда Джемиле и я пита, дали нещо не се е случило, защото вече втори ден е без настроение.
-Бързам за работа, затова така ти си е сторило – отговаря Джемиле.
-Затова, че ни видя с Емине, затова ли, така се държиш? – пита Нух.
-Как, това е свързано с мен? – пита тя и иска да продължи пътя си, но Нух я спира и ѝ казва, че наистина е бил влюбен в Емине, но това е неговата младежка история, но вече е пораснал и с напускането на Емине от живота му, той е решил да си даде нов шанс.
-Нов шанс, така ли? -пита Джемиле, а Нух кима в отговор. Двамата продължително време се гледат в очите.
Селин открива Емине. Емине показва на Селин годежния пръстен.
Емине се подготвя за пътуване, когато изведнъж влиза… Селин!
-Какво правиш тук? – пита Емине, като се изправя лице в лице със съперницата си.
-Коя си ти? Какво има между теб и Фарук? Не ме лъжи, защото разбрах всичко. Ти си Емине, дъщеря на продавачката Султан. Зейнеп, бившата годеница на Фарук, е твоя приятелка от детинството. Какъв е вашият план Б? Ще продължиш ли да живееш тук, когато с Фарук се оженим? Ще използваш ли кредитните му карти и ще играеш ли с другата му жена?
-Какво имаш предвид, когато се оженим с Фарук? Не разбирам коя втора жена имаш предвид? Нима не осъзнаваш, че аз съм тази, която живее под един покрив с него и ще ходи на пътешествие с него? Смяташ се за първата му жена само защото си ходила на вечеря няколко пъти с него? – Емине пита.
-Това не е твоят и на Фарук дом, това е кашон, в който Фарук те държи далеч от други хора. Дори скъпите рокли върху теб не могат да те променят. Когато ви видях за първи път в магазина, разбрах коя си – обяснява Селин.
-Скъпа моя, ти нищо не си разбрала! – Емине вдига дясната си ръка на нивото на очите на съперницата си, показвайки гордо годежния си пръстен. – Виж, с Фарук ще се женим. Фарук ми предложи брак. И той просто си играе с теб, знаеш ли това? И то само защото не иска да разваля споразумението между бащите ви. Накратко, той ще ви напусне при първа възможност. Примирила си се със ситуацията и си приела брака заради бизнеса, но дори това няма да се случи, разбираш ли?
-Разбирам – казва Селин и излиза от къщата.
Мехди се изправя срещу Бурхан. Зайнеп го спира да не се сбие с него.
Мехди научава, че Бурхан се е върнал в квартала. Той взема пакета, който е изпратил в сервиза му, и отива да му го върне.
По пътя го среща Зейнеп.
-Мехди, за къде бързаш толкова? – пита момичето.
-Ще поговорим по-късно. – отговаря Мехди без да забавя крачка.
-Не разбрах! Къде отиваш? – пита Зайнеп
-Казах ти, че ще поговорим по-късно – отвръща той, а Зейнеп вижда в очите на съпруга си същата ярост, която е видяла по време на сватбата им, когато е видя Джелал, а след това Фарук. Зайнеп го следва по целия път до новооткритото кафене.
-Бурхан! – крещи Мехди с пълен глас и хвърля пакета на пода. След известно време пред него се изправя Бурхан.
-Толкова години не си се обаждал и не си питал за мен! Прекалено ли ще е да ме поздравиш? – пита Бурхан.
-Какво ти е? Откъде имаш право да изпращаш хората си в моя сервиз? – Мехди свива юмруци, сякаш се готви да нанесе удар. Зейнеп хваща ръката му, за да го успокои.
– Мехди, успокой се, моля те – казва Зайнеп, ужасено от гнева на съпруга си.
-Да не плашим момичето! – казва със стоическо спокойствие Бурхан.
-Какво се опитваш да направиш?! Какво?! – пита Мехди и поглежда съперника си, сякаш иска да го убие с очите си.
-Нека да поговорим като хора и да се опитаме да се разберем – предлага Бурхан. – Намеренията ми са напълно искрени. Искам да помогна на човека да разбере какво е доброта. Но животът е труден, знаеш го. Човек понякога се губи по пътя си.
-Твоя работа ли е да ми помагаш? – пита Мехди, докато Зайнеп го възпира да не използва сила.
-Слушай, аз съм човек, който е намерил своя път. Когато си тръгнах оттук, поех на гърба си бремето на греха на баща ми, само за да не стана като него. Но си заслужаваше, успях да се променя. Успях да преодолея чудовището в себе си – обяснява Бурхан.
-Ти самият си чудовище! – гръмва Мехди.
-Забрави за това. Откажи се от него най-накрая. Казвам ти, че хората се променят. Серхат, за какво говорихме с теб? – Бурхан се обръща към бившия съпруг на Бенал, който също присъства в помещението.
-Съжалявам – казва Серхат на Мехди. – Направих грешка. Кълна се, че наистина съжалявам. Наказан съм и ако някога се обърна срещу теб или Бенал…
-Стига! Замълчи! – крещи Мехди.
-Слушайте, аз стоя зад тези думи – заявява Бурхан. – Отсега нататък аз отговарям за Серхат. Аз съм този, който стои зад него, но и този, който ще го накаже.
Както виждам, всички все още те наричат брат – Бурхан. – Докато ме нямаше, те теб считаха за старейшината на квартала. Но ти си го наследили. Уважението, което ще спечеля за себе си, ще бъде изградено с труд и пот. Ако приемеш това и преклониш глава пред мен, ще изживееш отново младостта си. Но ако кажеш, че искаш да продължиш битката с мен… все още ще бъда търпелив. Аз съм много търпелив човек. Мехди, ти си ми като по-малък брат. Не продължавай така. Съгласен ли си?
-Мехди, моля те, да вървим оттук – казва Зейнеп, която държи съпруга си за ръка и го дърпа към изхода.
-Ще се видим отново – Мехди поглежда съперника си право в очите и двамата със Зайнеп напускат кафенето.
-Мехди, спри -, казва Зейнеп, като се мъчи да не изостава от Мехди.- Какво имаше предвид, когато каза, че ще се видите отново? Какво искаш да правиш? Не се ли случи вече достатъчно?
-Зейнеп, не сега. Не ме притискай! – отвръща Мехди
-Как да не те притискам? Хвана го за гърлото и едва не го уби! – казва Зайнеп.
-Слушай, този човек е син на убиеца на баща ми. Той се появи тук след толкова много години и веднага нае Серхат. Той иска да ми покаже, че може да направи същото с мен – отвръща Мехди.
-Мехди, този човек е свободен.Трябва ли да се държиш импулсивно, както ти се държиш сега?
-Какво друго да правя? Да се прибера вкъщи и да си седя спокойно на стола ли?
-Мехди, трябва ли да решаваш всичко с юмруци? Колко пъти съм ти казвала да не отговаряш на насилието с насилие? Искаш ли да бъдеш като тях? – пита момичето.
-Върви на работа, хайде! – казва Мехди.
-Моля те, не се отнасяй с мен като с дете – отвръща Зайнеп.
-Ти също не ме съди! – казва Мехди. – Казвам ти, че не познаваш тези хора.
-Познаваш ги и какво се случва? Всеки път полудяваш! Този Бурхан е приел Серхат. Ако не желаеш това, нека отнесем въпроса в съда и да получим ограничителна заповед. Ще направим всичко по силите си, за да защитим Бенал. Ще се ръководим от разума, а не от емоциите. Обещавам ти, че ще направя всичко по силите си. Но също така ми обещай, че няма да бъдеш импулсивен – казва Зайнеп.
-Добре! – казва Мехди избърсва лицето си с ръка. – Добре, обещавам. Няма да правя това, което не ме засяга. Хайде, побързай. Ще ти поръчам такси.
Зейнеп отива на работа. На място тя научава, че… е уволнена! Опитва се да се извини на шефа си, но той е безмилостен.
Фарук се прибира у дома.
-Скъпа, побързай, закъсняваме – казва той и хваща за ръка Емине, която седи на дивана. Момичето обаче няма намерение да става.
– Какво става? Защо си в лошо настроение? Говори ли с майка си? Каза ли ти нещо? Или Зейнеп е дошла? – опитва се да налучка Фарук.
-Селин дойде – съобщава Емине.
-Какво, Селин? – изненадан е Фарук. -Какво имаш предвид, откъде Селин знае, че си тук?
-Има ли значение откъде знае? Тя познава майка ми, проучи е коя съм. Тя познава Зейнеп. Казвам ти, че тя е проучила всичко много добре. Най-вече тя дойде и ме попита какво правя тук! – обяснява Емине.
-И за какво говорихте? – пита Фарук.
-Тя дойде да ме види и да ми съобщи добрата новина, че ще се омъжвате – казва Емине.
-Емине, слушай, това не е вярно – оправдава се Фарук.
-Знам, но сега и тя знае. Казах й, че ще се оженим – обяснява Емине.
-Какво! – Фарук е още по-изненадан. – Защо й казахте това? Не говорихме ли за това? Не се ли разбрахме, че няма да казваме нищо на никого, докато не говоря с баща ми? Сега Селин ще разкаже на всички!
-Какво говориш? Тя беше тази, която нахлу в дома ми. Тя застана пред мен и се държеше така, сякаш съм някаква любовница. Какво друго трябваше да й кажа? Сега ще ми се сърдиш? – пита Емине.
-Разбира се, че не, но всичко това изненада и мен. Със сигурност не е имала право да ти каже такова нещо. Емине, обещавам ти, че ще реша този проблем веднъж завинаги – казва Фарук и прегръща любимата си.
Мехди не разбира колко важна е била тази работа за Зайнеп.
Мехди вижда Зайнеп да плаче на стълбите и я пита, какво се е случило, а тя му отвръща, че са я уволнили от работа, защото е закъсняла с 25 минути.
-За първи път си закъсняла и са те уволнили – казва Мехди.
-Това не е за първи път! За ситуацията с Бенал аз закъснях и за първия си работен ден. Заради, това което стана сутринта, закъснях за работа, а г-н Баръш не ме познава и ме мисли за безотговорен човек. Каза ми, че ако наистина ме е интересувала тази работа е трябвало да се отнасям отговорно към работата си – отвръща плачейки Зайнеп.
Мехди я успокоява, че ще я уреди на работа при техния адвокат, а след това ще ѝ отвори кантора и няма да ѝ се налага да работи за някой.
-Мехди, ти не ме разбираш! Г-н Баръш беше прав! Трябваше правилно да подредя приоритети те си… – казва Зайнеп и си тръгва.
Вечерта Мехди казва на семейството си, че Бурхан се е върнал завинаги и те не трябва да говорят с него.
-Мехди, какво ти е направил този Бурхан? Баща му е убил бащата ти, но защо, ти обвиняваш и него? Ето аз съм дъщеря на Байрам, но цял живот съм се борила да покажа, че съм различна от него и да си намеря място в живота. Престани да си мислиш, че светът е само в твоя квартал! Престани да се бъркаш! Ти не защитаваш никой, това не е любов. Твоето са само заповеди! – казва Зайнеп и се прибира в стаята си.
