Домът, в който си роден, е твоята съдба – Епизод.104 (Ето какво ще видим) 30-ти май
НА КРАТКО какво се случи в епизод 104 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 30 май 2022 по Diema Family:
Али Раза кани Султан в едно кафене.
Моторист преследва Зайнеп.
Нермин предлага на Султан да стане спонсор на фирмата за кетъринг.
Сакине отказва да се премести със Зайнеп и Нермин, а Нермин я упреква за грешката, която е извършила спрямо Зайнеп и се стига до голям спор.
Бенал решава да се бори за любовта на Мехди.
Йозлем се опитва да убеди брат си, че не е от мъжете, който харесва Зайнеп.
Нермин и Зайнеп се местят в нова къща, а някой стреля по тях.
Али Реза кани Султан в едно кафене, за да ѝ върне нещо, което си е забравила в дома им, а също така да ѝ каже, че без нея къщата им не е същата… и много му липсват приказките с нея.
Прибирайки се от работа с колата си, някакъв мотор преследва Зайнеп. Уплашена тя спира и си спомня думите на майка ѝ, че Мехди е станал по-опасен и от преди.
Вечерта на вечеря Нермин предлага да стана спонсор на компанията за кетъринг.
-Искаш да бъдеш новият ни партньор? Зейнеп, дъще, чу ли? Ние ще бъдем партньори! – казва Султан и от щастие, започва да танцува на мястото си. Емине също е много щастлива. Само лицето на Сакине придобива мрачен израз.
-Зейнеп, Екрем е дал под наем старата ни къща, но аз приготвих друга. Утре всички заедно ще се преместим там – казва Нермин.
Г-жо Нермин, мога ли да кажа нещо? – пита Султан, виждайки недоволния израз на лицето на приятелката си Сакине. – Хубаво сме подредили тази къща, постарахме се. Защо не останем тук?
-Но… – иска да каже нещо Нермин, е прекъсната от Емине: -Г-жо Нермин, наистина не можем без вас! Ще ви посещаваме всеки втори ден. Нали така, лельо Сакине?
-Да!Ще останем тук! Зейнеп и аз ще живеем тук. Няма да разчитаме на чужди пари и да нарушаваме живота си – казва Сакине.
-Какво имаш предвид? – пита изненадана Нермин.
-Г-жо Нермин, не се обиждай. Не сме гладни и имаме покрив над главите си, слава Богу. Дъщеря ми печели, не се притеснявай за нищо – пояснява Сакине.
-Зейнеп, няма ли да дойдеш с мен? – Нермин явно е разочарована.
-Мамо, можем ли да поговорим? – Зайнеп се обръща към биологичната си майка. Двете отиват в кухнята. Зайнеп моли майка си, поне малко да се усмихне, а Сакине ѝ отвръща, че не иска да ходи в къщата на Нермин.
-Разбирам те, майко. Храниш се с нещастие. Досега си мислех, че се чувстваш нещастна, защото си безпомощна, но не можеш да дишаш, ако не се чувстваш безпомощна. Ето защо отнемаш дъха на всички около себе си и подхранваш безпомощността им. Слушай, ти каза, че те боли глава и не отиде на пазар с останалите. Защо? За да накараш другите да се чувстват зле и те също да се откажат? – пита Зайнеп.
-Днес наистина имах главоболие – оплаква се Сакине.
-Мамо, главоболието ти беше само извинение. Какво щеше да стане, ако беше излязла навън? Знаеш ли какво щеше да се случи? Бедната Сакине в теб щеше да умре, а ти толкова се страхуваш от това, мамо – казва Зайнеп.
-Какво значение има това? Не искам да се гримирам и обличам за парите на Нермин – отвръща Сакине.
-Мамо, майка Нермин живееше тук с нас. Тя ядеше ориз с нас и никога не се оплакваше. Сега тя иска да ни върне парите. Тя ни предложи да живеем заедно – обяснява Зайнеп.
-Не искам нейната къща, ние си имаме много хубава къща. Дъще, само виж колко е прекрасна! – държи на своето Сакине. Зайнеп я пита, дали ще се изнесе, а Сакине ѝ отговаря, че не.
-Добре, тогава ще се изнеса. Ще живея с мама Нермин. Мама Нермин е болна, ти си силна, ти си много силна жена. Леля Султан също ще остане тук, ще живеете заедно. Мама Нермин се нуждае повече от мен, отколкото от теб – казва Зайнеп.
-Аз съм силен, да? Нермин е съсипан, уязвим, но Сакине е свикнала с всичко, нищо няма да ѝ се случи. Дъщеря ѝ ще я напусне, но на Сакине няма да се случи нищо, така е, нали? – пита Сакине.
-Мамо, какво точно искаш? Искаме от теб да дойдеш с нас, а ти не искаше. Казваме ти да останеш, а ти казваш, че си била изоставена. Защо се ядосваш, не разбирам? Защо съм виновен аз? Каква е вината на майка Нермин? Моля, застани пред огледалото и се изправете пред себе си. Мамо, повече няма да се заблуждавам от сълзите ти. Защо си тъжни сега? Вече не съм детето, което хвана за ръка и завлече в къщата на мама Нермин. Сега искам да си тръгна по собствено желание, искам да живея с мама Нермин. Може би не можеш да го разбереш, не съм сигурна, но знам, че съм пораснала и това е моето решение – казва Зейнеп и излиза от кухнята и се връща в трапезарията.
Сакине я следва и вика: Не знаеш как гори майчиното сърце! Не знаеш как не може да преглътне дори парче храна! Защото имаш две майки! Всичко, което искаш, ще получиш от нея. Какво трябва да направя, за да може детето ми да бъде до мен. Какво да направя, за да не ми липсва повече? Какво да правя, Боже? Спаси ме! Моля, спаси ме!
-Стига! – избухва Нермин, ставайки от масата. – Погледни, защо измъчваш това момиче! Имаш още една дъщеря, забрави ли това? Не си я търсила, не те интересува какво ще се е случило с нея. Как е възможно да си забравила за една дъщеря, а другата да ти е станала толкова ценна? Заради моето присъствие, нали? Защото искаш да ме победиш? Разбери това поне веднъж, Сакине! Ако не беше това, отдавна да си намерила дъщеря си – казва Нермин, а Сакине отвръща, че е търсила по-голямата си дъщеря.
-Държиш се така, сякаш съм отвлякъл Зейнеп пред очите ти. Ти ми даде това дете със собствените си ръце – казва Нермин.
-Дадох ти Зейнеп, за да може да ходи на училище! Зейнеп е моята дъщеря! Моя! – казва Сакин, като се бие в гърдите.
-Това е последното ми предупреждение – отвръща Нермин като посочва с пръст Сакине и продължава: -Зайнеп е възрастна. Тя дойде при теб, послуша те и се изнесе от моя дом, а след това омъжи, виждяхме резултата. Зейнеп ще бъде там, където иска да бъде, добре? Остави това момиче на мира! Оставете ни на мира! – казва Нермин като се отдалечава. Сакине не я пуска и крещи след нея: Пак ли обвиняваш Сакине! Разбира се, това е толкова просто! Знаех, че на Зейнеп място ѝ е при мен, затова я извиках обратно. Какво знаеш ти за майчинството? Никога не си била майка!
-Да не си посмяла! – казва твърдо Зейнеп, изправена пред Сакине. – Не смей повече да говориш така с майка Нермин, разбираш ли? Не смей! Сълзите ти нямат ефект върху мен! – Зайнеп излиза навън, а Сакине се разплаква.
Йозлем се опитва да убеди брат си, че не е от мъжете, който харесва Зайнеп.
Действието се пренася в къщата на Баръш. Йозлем излиза на верандата, където е брат ѝ. -Как е вашият диамант Зейнеп? Трябва да е щастлива. Ако се съди по факта, че майка ѝ е възстановила състоянието си, тя вероятно вече няма да работи в твоята фирма. Мама ще ѝ отвори адвокатска кантора. Баръш уверено ѝ отвръща, че Зайнеп ще остане да работи с него.
-Семейството ѝ нямаха пари, но си ги върнаха благодарение на теб. Тя те харесваше като герой, но за момиче като Зейнеп сега си твърде обикновен – казва Йозлем.
-За какво говориш? Кълна се, че не разбирам нищо – отвръща Баръш.
-Баръш, мъжете търсят в жените майка си, а жените – в мъжете баща си. Така се говори. Зейнеп потвърждава тази теория, можете да я видиш в бившия ѝ съпруг. Ти си нормален човек, няма нищо нередно в теб. Не си алкохолик, не си насилник и най-важното – не разчиташ на никого. Не си като хората, с които тя е свикнала. Затова е много трудно да привлечеш вниманието ѝ, да я изненадаш – обяснява Йозлем.
-Така мислиш ти – заявява Барис. – Зайнеп накара Саваш да се отвори към света, към хората. Въпреки че бяхме скарани, тя дойде тук и се грижеше за мен, когато бях болен. Означава ли това, че ми обръща внимание само когато нещата са трудни? – пита Баръш
-Еми да, защото си бил имал нужда, бил си зависим. Разбираш ли сега какво се опитвам ти да кажа? – отвръща Йозлем
Нермин и Зайнеп се местят в нова къща, а някой стреля по тях.
Нермин и Зейнеп се изнасят от къщата. Емине и Султан ги изпращат до колата, а Сакине остава вътре. Скоро те пристигат в новия си дом. Когато спират пред портата, Зайнеп си спомня моменти от миналото, когато биологичната ѝ майка я е дала за отглеждане на богато семейство.
-Зейнеп… – изведнъж чува познат глас зад себе си. Тя се обръща и вижда Сакине. – Дъще, моля те, не ме оставяй. Сакине се приближава към Зейнеп. Момичето поглежда ту към нея, ту към приемната си майка. Изведнъж се чува рев на мотоциклет, който спира на пътя, а шофьорът му изважда пистолет и го насочва към жените! Чува се изстрел!
