Долунай Сойсерт. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография. Тя е родена на 25 март 1973 г. в един от най-големите турски градове Адана. В момента е на 47 години, зодия овен. Премества се да следва висше образоване в Истанбулския университет със специалност „История на изкуството и археология“, а впоследвие – със „Актьорско майсторство“ в Центъра по изкуства Müjdat Gezen. Стартира кариерата си на актриса на театралните сцени в Истанбул. Първата ѝ изява на екран пред камера е в игралния филм „Държава“ (Cumhuriyet). Заминава за САЩ, където продължава висшето си образование по актьорско майсторство и драма в престижния университет Небраска, намиращ се в едноименния щат. Първият досег на българските зрители с играта ѝ е в класическата драма „Истанбулска приказка“ (Bir İstanbul Masalı) от 2003 г., в която взима специално участие като художничката Дерия. През 2010 г. се снима в криминалето с Мехмет Акиф Алакурт „Мъжът от Адана“ (Adanalı). По-позната в България става с ролята си в психо-трилъра „Тайни“ (Kayıp). По-късно след неговия финал се снима в „От незапомнени времена“ (Urfalıyam Ezelden). През пролетта на 2016 г. оглавява провалилата се семейна комедия „Двойно щастие“ (Çifte Saadet), а през есента същата година – драмата „Научи ме да обичам“ (Bana Sevmeyi Anlat), въплъщавайки се в образа на Джанан. От лятото на 2018-а до края на 2019-а играе поредната отрицателна роля в кариерата си – в хита „Не пускай ръката ми“ (Elimi Bırakma). Последната ѝ изява на телевизионния екран бе в историческия мини-сериал „Или независимост, или смърт“ (Ya İstiklal Ya Ölüm) от тази пролет. Колкото до личния план – през 2006 г. се омъжва за актьора Синан Тузджу, с когото обаче се развежда през 2016 г. след десетгодишен брак. Да започваме с интервюто!
Какво Ви привлече в героинята Ви в „Научи ме да обичам“ Джанан?До този момент не бях влизала в подобен образ. Предложиха ми да изиграя ролята на Джанан и виждайки колко различна е от всички останали предходни, бях много щастлива. Защото беше нещо, с което не бях свикнала. В крайна сметка повечето актьори поемат по определен тип роли, с които се налагат на екран и в които свикваме да ги гледаме. И никой продуцент или режисьор не иска да поема рискове, давайки например лош герой на актьор, играл само добри до момента. Така обаче актьорът става пленник на едни и същи персонажи. Затова за мен бе интересно предизвикателство да вляза в напълно непознат както за мен, така и за зрителите образ.
Отрицателна героиня ли е Джанан? Или крие доброто в себе си?В живота няма такова нещо като добро и лошо. А това е една от най-големите грешки, в които падат повечето сценарии на филми и сериали в днешно време. Героите правят само злини или добрини. Затова не мога да кажа, че Джанан е лош човек. Може би просто се държи така, както е необходимо, в условията и обстоятелствата, в които се намира.
Играете ролята на журналист. Какво е чувството?Обичам динамичните роли. Наистина са голямо удоволствие за мен. Джанан е главен редактор на медийна група, тоест – стои начело на журналистически екип. Но да можеше да се върнем назад във времето, когато не е била на върха на йерархията, а е била просто репортер. Професията на журналиста е трудна. Не трябва да се действа, влагайки се емоция. Джанан стриктно спазва този принцип.
Какво Ви донесе Джанан?Героините, които играя, не остават каквато и да е следа у мен.
А случва ли Ви се да не можете да излезете от роля?Никога не съм разбирала колегите си, които имат този проблем. Дори ми звучи смешно. Не смятам, че един професионалист актьор би могъл да попадне в такава дилема. А ако му се случи, това говори за някакъв по-дълбок личностен проблем. Да си постоянно в роля, нарушава ритъма на истинския живот. Най-точно мога да кажа, че актьорите сме тела под наем за създадените в нечие въображение герои.
Каква е тайната на младоликостта Ви?Щом се усмихна сутрин, се стремя да се усмихвам на заповащия ден. За всичко, което ми се случва, си казвам – „Има някаква причина“. Не позволявам на тъгата ми, когато ме обземе, да се превръща в основното ми настроение.
След 10-годишен брак се развеждате със Синан Тузджу. Какво се промени в живота Ви?Нашето решение беше взето, за да запазим щастието си. И все още мисля, че е така. Понякога се каним на гости по приятелски. В такива отношения сме. Надявам се и такива да си останат.
По рождение ли сте червенокоса?Когато отида на фризьор, също много ме питат. Казват: „Искаме като естествения сайт на Долунай“. Дълго време се борех с това, но вече се примирих. Оставих се на природата и това, което ми е отрекла. Цветът на косата ми е естествен.
Казвали сте, че мразите славата…Да бъде постоянно под наблюдение, убива загадъчността на актьора. За да продължим да поддържаме магията и да успяваме да караме зрителите да вярват в нас и играта ни, трябва да стоим далече от тълпите и камерите. Да, актриса съм и има неща от живота ми, които интересуват обществеността, но да изкарвам всичко на показ, пречи на работата и представянето ми впоследствие.
Но да сте срещу славата, е като да вървите срещу професията си…Един актьор е известен благодарение на проектите, в които участва, и тяхната успеваемост. Няма как да избягате от славата, ако участвате в супер хит. Но трябва да сме и наясно, че всичко това е преходно. Живеем в общество, което много бързо консумира изкуството. Иконите, оставащи вечно, са малко. Но дори те държат живота си в тайна. Защото това е магия. След мен ще обичат някого другиго – примирила съм се с това и съм го приела.
И все пак сте харесвана актриса…Не знам дали трябва да се радвам за това. Ако човек е харесван от всички, значи има нещо нередно. Това означава, че няма позиция в живота.
Не искате ли все пак да ви обичат и харесват?Искам работата ми да се харесва и оценява. Но нямам за цел да съм харесвана като личност. Имам свои принципи и стоя зад тях при всякакви обстоятелства. На промени също съм склонна, само ако ги почувствам като потребност вътре в мен, но никога заради външни фактори или хора.
Как се представяте на 60 години?Като домакиня, носеща престилка и тичаща с домашно приготвен кекс след две внучета. Да посещавам различни държави, да наблюдавам хората там и да си представям животите им. Да съм благодарна за професията си.