Доач Йълдъз наследява професията на родителите си.
Той прави първата си крачка в актьорството на осемгодишна възраст с игрален филм на турски режисьор от Швейцария. Има доста роли в киното, театъра и телевизията.
Доач завършва катедрата за изящни изкуства в университета „Мимар Синан“ и за пръв път се появява на екран в телевизионния сериал „Две семейства“, когато е само на 15 години. Участвал е в сериалите „Великолепният век: Кьосем“, „Врагът в моя дом“, „Опасно изкушение“ и др. Последната му роля е в „Беззаконни земи“.
Доач, който сега е на 30 години, наследява тази професия от майка си и баща си, които са театрални актьори. Това му позволява да израсне с много важни актьори зад кулисите на театъра.
„Аз съм единствено дете. Имах братовчеди на същата възраст, които можех да нарека братя. Най-добрият съвет, който някога съм получавал от семейството си: „Каквото и да се случва, не лъжи“ и „Каквото и да правиш, направи всичко възможно…“
„Родителите ми се разделиха, когато бях на 11 години. Понякога живеех с майка ми, понякога с баща ми. Втората жена на баща ми имаше дъщеря. Приех я като моя сестра. Научих се и да споделям с нея.“
– Как минаха детските години?
– Прекарах детството си, гледайки представленията на родителите ми в театрите. Имах голям късмет в това отношение. Когато мисля за детството, първото място, което ми изниква в съзнанието, е балконът на баба ми. Цялото семейство закусва в тясното пространство. Сезонът е пролет. Слънцето пада на балкона.
– Коя е повратната точка в живота ти?
– Беше чисто съвпадение, че участвах във филм, когато бях на осем години. Турският режисьор Есен Ишък, който дойде от Швейцария, се свърза с майка ми. Цялото семейство взе участие в проекта. Като дете никога не съм се чувствал актьор. На тази възраст просто се забавлявах. Разбира се, беше трудно да се работи дълги часове, но всички бяха големи професионалисти. На снимачната площадка имаше психолог за децата и зони, където можехме да се мотаем. Това беше като бягство от скучния ми живот. Преживях труден момент. Той ми показа, че има и други неща в живота и разбрах как да им се наслаждавам. Беше голямо удоволствие да бъдеш някой друг, да се срещаш с други хора, да бъдеш признат. Не може да се каже, че това промени много училищния ми живот, разбира се, около мен започнаха да се създават предразсъдъци, но бяхме деца, това е нещо нормално. Не помня дали беше първото ми прослушване, но си спомням деня, в който отидох на пробните снимки на сериала „Две семейства“, сякаш беше вчера. Бях на 14 години и прослушването мина много добре, тъй като нямах никакво актьорско безпокойство. И тогава се случи.
– Какво жени харесваш?
– Лудите, безусловни и жадни за учене жени. Като цяло ме привличат силни и решителни жени. Освен това чувството за хумор на жената ми влияе повече от нейното облекло и аксесоари.
– На кого се възхищаваш?
– Ако имах възможност да срещна някого, жив или мъртъв, бих искал да е Марлон Брандо.
– Имаш театрално образование. Как попаднa в магията на театъра?
– Тъй като майка ми и баща ми бяха държавни театрални артисти, театрите и задкулисието бяха вторият ми дом. Затова атмосферата на бекстейджа и вълнението на сцената винаги ме привличаха. Не мога да забравя вълнението си, когато се занимавах с театър като любител на млада възраст и правех първата крачка от задкулисието към сцената. Исках това вълнение да продължи вечно. Реших да уча театър.
– Актьорството е професия. Докато се прави със страст, може да се превърне и в начин на живот. Може да се откажеш, ако смяташ, че ти вреди. Засега ме изпълва, правя го с голямо удоволствие, нося всичките му тежести с удоволствие.
– Запознанството с героя и когато започваш да го изследваш.
– Кои са критериите, по които решаваш дали да приемеш новата роля?
– Ако говорим за телевизията, има много критерии за това. Но ако говорим за театър или кино, аз се опитвам да стоя далеч от герои, които намирам за обикновени, които няма да ми донесат нищо на мен или аз на тях. Както казах, срещата е много важна, ако не мога да намеря нещо за изследване, ми става скучно. Това не е избор, който води до успех.
– В кои области се развиваш, когато не си на снимачната площадка?
– Мога да кажа, че напоследък се развивам повече в социалната сфера. Освен това гледам филми, припомням си английския, понякога хващам китарата или чета книга.
– Как би се описал?
– Първо, не мога да лъжа, веднага става ясно. Аз съм много последователен в собствения си модел. Справедливостта е много важна за мен. Ако срещна несправедливост, няма да ме познаеш.
– Ако попитаме приятелите ти за теб, какво биха ни казали? За коя твоя черта говорят най-много?
– Предполагам, че ще кажат за моята мания и желание за ред. Освен това мисля, че ще кажат, че съм работохолик, като цяло забавен, надежден.
– Може да звучи клише, но ме е страх да не се влюбя. Неизбежно поставям любовта в центъра на живота ми, чувствам твърде голяма отговорност и забравям собственото си пространство. Но това не е връзката, която искам да имам, разбира се. Бих искал да имам връзка, в която пространството на всеки е защитено, където животът е изграден, за да го разширява, а не да го стеснява. Докато има взаимно доверие, уважение и любов, няма причина нещата да се объркат.
