Хазар се връща в конака на Шадоулу и казва на Зехра, че Миран го е изпреварил и е отвел дъщеря им малко преди него.
Гьонюл идва в съзнание и лъже майка си, че Реян й е посегнала. В същото време си спомня как сама се е пробола със собствения си нож. Султан се заканва да си отмъсти на девойката и цялото й семейство.
Реян става от леглото в болницата и казва на Азат, че трябва да намери Миран, за да го попита лично дали казаното от Гьонюл е истината.
Азат се опитва да спре братовчедка си и й показва сватбената снимка на Миран и Гьонюл. Реян се свлича на земята и не сдържа сълзите си.
На следващия ден Азат предлага на Реян да избягат заедно, като я уверява, че е готов на всичко за нея. Тя обаче му отвръща, че няма да изостави семейството си. Казва му, че иска от него единствено да я отведе на точно определено място.
Миран идва в стаята на Гьонюл и я пита как е. Султан веднага напада зет си, че заради него и Реян дъщеря й е щяла да умре.
Миран иска от Гьонюл да й разкаже какво точно се е случило предишната вечер. Тя му отвръща, че Реян не се е поколебала и го е изоставила. Миран напуска гневен болничната стая, като се заканва да разбере каква е истината.
По молба на Реян Азат откарва братовчедка си на люлката. Видимо объркан, започва да я подпитва какво е това място, но девойката не му дава ясен отговор. Реян се качва люлката и казва на Азат да я залюлее с всичка сила.
Азат предлага на Реян да се омъжи за него. Момичето завързва шала си на люлката и си тръгва заедно с братовчед си.
Миран се досеща къде може да е любимата му и пристига на люлката. Вижда шала й и осъзнава, че е закъснял.
В конака на Шадоулу Хандан отключва Ярен и й връща телефона. В това време Фърат звъни на приятелката си и й съобщава, че Азат е отвлякъл Реян.
Хандан се среща с прислужницата Шехрияр, която й докладва, че Елиф е внучка на Азизе.