Днес във „Вятърничав“: Миран и Реян се срещат, а тя бяга от конака в деня на сватбата си с Азат (17 февруари)
Хазар споделя със Зехра за разговора си с Джихан и предложението му да отпратят Реян преди сватбата с Азат. Майката на девойката веднага се съгласява, но Хазар я пита къде биха могли да я изпратят.
Азат влиза в стаята на Реян, докато тя гледа разкъсаните си сватбени снимки. Братовчедът на момичето за пореден път се опитва да я убеди, че Миран е лъжец, и разгневен я обвинява, че все още мисли за него.
Реян се разстройва, а Азат й заявява, че дори и да не го обича, той винаги ще бъде до нея, каквото и да се случи.
Малко по-късно Хазар отива при дъщеря си и й признава, че се е срещнал с Миран. Реян веднага пита баща си дали съпругът й му е навредил, но Хазар й отвръща, че самият той е станал жертва на баба си Азизе, която с години е нагнетявала омраза у него чрез лъжите си.
Хазар за пореден път се опитва да убеди Реян да не се омъжва за Азат, но девойката е непреклонна. Все пак, той й споделя плана, който са измислили с майка й, за да я спасят.
Миран и Реян не спират да мислят един за друг и да си спомнят последната си среща при люлката.
Малко по-късно Миран се промъква в конака Шадоулу и издебва Реян. Момичето отблъсква любимия си, а той я моли да я последва, за да бъдат заедно. Пристиска я и я укорява, че ще се омъжи без любов. Реян заявява категорично, че ще сключи брак с Азат по собствено желание.
В конака на Асланбей Азизе обявява пред цялото семейство, че ще изпрати Елиф в Лондон, за да бъде в безопасност. Момичето твърдо се възпротивява на нареждането на баба си.
Миран също се намесва в спора и гневен казва на Азизе, че Елиф ще остане в Мидят.
В деня на сватбата Азат намира в стаята на Реян прощално писмо. В него тя му благодари за всичко и му пожелава да бъде щастлив.
Разгневен, Азат отива при семейството си и ги заставя да си признаят, че нарочно са отпратили Реян, за да не се омъжи за него. Заканва се, че ще я намери, и тръгва с оръжие в ръка. Зехра моли племенника си да пощади дъщеря й.
Майката на Реян е принудена да признае на Азат, че никой не е принуждавал Реян да замине, а тя го е направила по собствена воля. Младежът е съкрушен, че е таил напразни надежди.
