Кадрие иска прошка и от Ебру заради пропуснатите двайсет години. Казва ѝ, че е говорила с Баран, че мястото му е до неговата майка.
Емине отказва да даде прошка на свекърва си с аргументите, че вече е твърде късно.
Кошмарите на Кендал не свършват. Той вижда Сибел, която му казва, че е убил нея и сина им. Затворникът откача съвсем, когато вижда малкия си син да отива при него.
Близначките съобщават радостната новина на майка си. Канят всички на ресторант. Когато известяват Кадрие, че са приети, старата жена се разплаква от радост.
Айше отива на гробището. Започва да плаче, защото родителите ѝ много ѝ липсват. Разказва им, че Кендал е арестуван, и че ще си понесе наказанието. Една жена се приближава към нея.
Лекарят в затвора насочва Кендал към психиатрията.
На обяда близначките разказват за живота си в Истанбул. По едно време те взимат Рюзгяр и оставят Ебру и Баран насаме.
Баран споделя с Ебру, че не може да замине за Истанбул, защото всичките му спомени са тук. Двамата отиват в началното му училище и Баран показва на майка си чина, на който е седял. Разказва как постоянно е бил до прозореца, за да чака баща си, а съучениците му са му се подигравали.
Жената отвежда Айше в една изолирана къща на брега, където тя вижда Йозлем. Двете се прегръщат. Тя разказва на момичето как двамата с Касъм са се спасили от водата. Касъм излиза от къщата и прегръща дъщеря си.
Ебру отново моли Баран да заминат заедно за големия град. Той си тръгва, а Ебру е уверена, че момчето ще последва семейството си.
Огуз се разделя с жандармерийската рота, защото е преназначен на друго място.
Йозлем признава, че никога няма да си прости за смъртта на Мехди.
Ада и Мая се интересуват какъв е резултатът от разговора между Ебру и Баран.
Баран е на гроба на Нарин и ѝ казва колко е объркан и че не знае какво да прави. Огуз отива там и го вижда.
Емине трябва да замине за Истанбул, защото Кенан е уредил клиника в чужбина, където да лекуват сина ѝ Асъм, чието състояние се е влошило.