Емир споделя с Хасан, че бащата на Гюлпери е жив.
Нарин се глези и иска Кемал да ѝ купи нещо сладко.
Мюлеим казва на Шехрие, че жената, с която го е чула да говори, е неговата сестра. Мюневер го моли за извинение.
Емир научава, че Бекир в действителност е поел вината за убийството на жена си, но през годините не е подавал иск за освобождаване, въпреки че е имал право.
Нарин разбира по погледите на Мюневер и Шехрие, че е станало нещо.
Емир отива в затвора и посещава Бекир – бащата на Гюлпери. Бекир обаче отказва срещата.
Емир предава на надзирателя бележка, която да даде на Бекир.
Бекир си мисли, че ще се срещне с дъщеря си, и се съгласява. Той вижда Емир и пита къде е Гюлпери.
Мюневер успокоява Шехрие, че няма никаква вина за станалото с Мюлеим. Шехрие разказва и на Нарин какво е сторила.
Юнус изпитва болки, а Нарин позволява на сестрата да увеличи дозата с болкоуспокояващи.
Мюлеим уверява Мюневер, че не може да ѝ се сърди. Припомня ѝ, че се е съгласила да се омъжи за него.
Юнус отказва да си пие хапчетата и Нарин го посещава. Пациентът веднага взима медикаментите, щом са му подадени от Нарин.
В затвора Бекир признава на Емир, че не е убивал жена си. Някой е съсипал и унищожил семейството им.
Емир убеждава бащата на Гюлпери да излезе от затвора.
Саваш и Емир посрещат Бекир пред затвора. Саваш веднага го засипва с обвинения.
Юнус хваща ръката на Нарин, а тя го моли да я пусне.
Саваш се качва при Гюлпери и иска да я заведе на лекар. Тя притиска ръце към ушите си и отказва.
Емир води Бекир при Хасан Ходжа. Старците се разплакват и прегръщат.
Саваш заръчва на Баран да спре Бекир, ако дойде в имението и опита да говори с Гюлпери.