Реян е шокирана от признанието на баща си, че Миран го е блъснал.
Миран категорично отрича и пита Реян дали й вярва. Девойката е изключително объркана и напомня на любимия си за обещанието му да забрави за отмъщението.
Зехра се опитва да изгони Миран от стаята. Реян обвинява съпруга си, че е предал доверието й, и му се нахвърля.
Миран се кълне пред Реян, че не е докосвал и с пръст Хазар. Шадоулу дочуват разговора им и настава суматоха.
Фърат успява да спаси приятеля си от Насух, Азат и Джихан. Миран не спира да повтаря, че не е виновен…
През сълзи Реян заявява на Миран, че е видяла истинското му лице и вече нито една негова дума няма стойност за нея.
В болничната стая Насух настоява да разбере от сина си какво точно се е случило в злополучната нощ. Старият се заканва да унищожи Миран и семейството му, но Хазар го спира.
Насух се нахвърля на Реян и я обвинява, че е виновна за всичко случило се. Ярен подклажда огъня на омразата.
Азат застава плътно зад братовчедка си и заявява на Насух, че никой не може да изгони Реян от бащиния й дом.
Зехра и Хазар разговарят насаме в болничната стая. Хазар се чувства виновен, а Зехра му припомня, че са били принудени да излъжат, че Миран се е опитал да го убие, за да спасят Реян.
Хазар признава пред Зехра, че е бил бутнат от Елиф… Майката на Реян си спомня как е заварила Азизе в болничната стая на съпруга си, докато той е бил в безсъзнание.
Реян е безутешна пред Азизе. Самообвинява се, че е повярвала на Миран, а той е предал доверието й за втори път.
Реян влиза в стаята на Хазар и го прегръща. През сълзи го моли да му прости, че заради нея е в това състояние…
Реян споменава на баща си за писмото. Хазар е откровен пред дъщеря си, че то е било от майката на Миран – Дилшах.
Миран се връща бесен в конака. Пита гневен кой е блъснал Хазар… Елиф гледа отстрани и е на път да припадне.