Азизе хваща Есма да звъни в болницата и да пита как е Хазар. Прислужницата се оправдава, че познава бащата на Реян от отдавна и просто се е притеснила за състоянието му.
Азизе продължава да недоумява кой е авторът на анонимната заплашителна бележка. Съмнява се в Султан, Гьонюл и Ханифе.
В конака Гюл е безутешна и не може да заспи. Зехра влиза в стаята й и вижда, че не е и яла. Опитва се да поговори с нея и да я успокои, като й казва, че чака нейно братче.
Гюл заспива на корема на майка си.
Реян и Миран прекарват нощта заедно прегърнати пред запаления огън. Двамата мечтаят за бъдещето и запяват романтична песен.
През нощта Реян сънува, че Хазар, Зехра и Насух се отричат от нея, а Миран я изоставя. Девойката се събужда с вик, а Миран я прегръща и я успокоява.
Хандан също научава, че Зехра е бременна, и се обръща иронично към етърва си.
Зехра е притеснена, защото не може да се свърже с Реян.
Азизе научава от Махмуд, че Елиф е напуснала конака.
Елиф пристига пред болницата и наблюдава отстрани. Вижда Азат и го вика, за да разбере какво е състоянието на Хазар.
Азат е категоричен пред Елиф, че Миран е виновен за всичко. Елиф се опитва да го разубеди и му казва, че трябва да му признае нещо, но Азизе пристига и спира внучка си.
Старата връща принудително Елиф в конака и й се нахвърля с викове. Пита я как е посмяла да излезе от сараите без нейно позволение и й посяга.
Султан започва да се съмнява, че за да реагира така, Азизе крие нещо, свързано с Елиф.
Реян се връща в болницата и наблюдава безутешна семейството си отстрани. Обвинява се, че е виновна за всичко…
Девойката не издържа и излиза навън, където я очаква Миран. Младежът се опитва да успокои любимата си.
Лекарката, оказала първа помощ на Хазар в злополучната нощ, засича Реян и Миран в двора на болницата и им казва, че в първите минути, в които той все още е бил в съзнание, е повтарял само „писмото, писмото“…