Днес (23-ти септември) във „Вятърничав“ Погребение
Миран се срива след като прочита писмото от майка си, увито в бебешките му дрешки.
Късно вечерта младежът се прибира в хижата и заспива до любимата си.
През нощта Миран се събужда и вижда Реян да хапва на масата. Девойката споделя с любимия си, че й се прияло дроб, а той веднага звъни на Фърат с молба да й приготви.
Азизе се разкайва за всичко и се моли Хазар и Миран някога да й простят…
Есма се опитва да се свърже с Фърат, но той не й вдига. Азизе отива при приятелката си и й казва, че не е виновна за нищо.
Двете си спомнят как Есма е убила съпруга й и баща на Фърат – Нихат Асланбей, след като той се е опитал да й посегне.
Азизе е категорична пред Есма, че трябва да признае на Фърат, че е Асланбей.
Есма през сълзи на очи отвръща на Азизе, че така рискува да изгуби сина си завинаги.
На следващия ден Миран, Реян и Фърат пристигат в конака на Асланбей за погребението на Аслан.
Султан изпада в нервна криза и обвинява Реян и Миран за смъртта на сина си. Двамата са принудени да си тръгнат от поклонението.
Фюсюн успокоява Султан и я уверява, че ще си отмъстят за смъртта на Аслан чрез детето на Реян и Миран, когато то се роди.
Погребват Аслан. Султан за малко не припада… Азизе се моли Аслан да й прости и се заканва да си отмъсти на Фюсюн.
Джихан отива при Фюсюн, за да й изкаже съболезнования за Аслан. Тя, от своя страна, му припомня, че Асланбей и Шадоулу имат общ враг и това е Азизе.
Миран се среща с Гюл и я прегръща като негова родна сестра.
Насух се вижда с Азизе и й заявява, че за него тя никога няма да бъде старата Айше, която е обичал с цялото си сърце.
Тя го целува по бузата и му обещава да поправи грешките си…
