Али, Ферда и Адил обясняват на Мерал, че Митхат не е имал тумор, а паразити в главата.
Рабия – истинската майка на Зехра, я посещава. Момичето обаче не желае да контактува с нея и иска майка си Белкъс.
Рабия си прави тестове и е съвместима със Зехра. Съгласява се веднага да ѝ стане донор.
Михтат се събужда след операцията и се държи грубо с Дорук.
Али опитва да вразуми Митхат, който в крайна сметка иска прошка от сина си и го прегръща, разплаквайки се.
Мерал се присъединява към тях и Михтат иска прошка и от нея.
Дорук получава криза и бърза да изпие хапчетата си. Али го последва и го вижда.
Исмет се прибира у дома, а Назлъ му заявява, че знае цялата истина. Кани го на прощална вечеря.
След вечерята Назлъ се сбогува с баща си и го отпраща завинаги. Казва му, че на шкафа му е оставила пари. Исмет обаче не ги взима.
Зехра започва малко по малко да се сближава с истинската си майка Рабия.
Назлъ е съкрушена и звъни на Али, който се крие зад прозореца и наблюдава Дорук.
Дорук дочува телефон и излиза да види кой е. Али бързо се скрива.
Назлъ моли Али да излязат и да се разходят, защото сбогуването с Исмет ѝ е повлияло негативно.
Докато се разхождат, Назлъ иска с Али да запеят определена песен. Когато тя започва да пее, Али се притеснява от погледите на околните и я спира.
На другия ден Назлъ и Али виждат как Гюлин и Гюнеш, както и Ачеля и Демир пристигат хванати за ръце. Али се чувства гузно.
Известен футболист на име Джунейт тренира във фитнес залата и вдига тежести. Докато треньорите гледат мача по телевизията, Джеунейт слага допълнителни тежести и си чупи краката.
Младежът обяснява на треньора си, че не си чувства крайниците.
Водят в болницата 70-годишна жена, която е паднала в градината си. При прегледа Ферда осъзнава, че жената е с механично сърце и апаратът не отчита сърцебиенето.