Зехра изпада в нервна криза. Реян забелязва майка си и отива при нея, опитвайки се да я успокои.
В пристъп на ярост Зехра зашлевява Миран и го обвинява, че именно той се е опитал да убие съпруга й.
Зехра хваща ръката на дъщеря си и хвърля на земята пръстена й от Миран.
Реян казва на Миран, че няма място тук, и тръгва заедно с майка си.
Миран отива на гроба на Дилшах и й се заклева, че никога не е лъгал Реян. Признава, че винаги е мразел Хазар, но обича дъщеря му повече от всичко и никога не би й причинил страдание.
В това време Азизе пристига при Миран. Безутешен, младежът прегръща баба си и през сълзи й признава, че Реян си е тръгнала.
Азизе започва да театралничи пред Миран и му казва, че ако трябва, ще отиде да се моли на Реян да се върне.
Лекарят излиза от операционната и съобщава на Насух, Джихан и Ярен, че Хазар е в кома.
Насух отива при Реян и й се нахвърля, че заради любовта си към Миран е пожертвала баща си. Зехра се намесва и заявява, че дъщеря й ще се разведе с Миран.
Азизе се връща в конака и отива при Есма. Пита я кой е отговорен за случилото се с Хазар, а тя й споделя съмненията си, че е Елиф.
Старата веднага отива при внучка си и я заварва силно разтревожена. Моли я да й разкаже какво се е случило.
Миран споделя с Фърат подозренията си, че някой нарочно е бутнал Хазар.
Операцията на Хазар приключва. Лекарят съобщава на Шадоулу, че мъжът може да се събуди с увреждания.
Зехра влиза в интензивното при Хазар и му казва, че е длъжен да се възстанови в името на децата им.
Миран се връща в болницата и казва на Реян, че трябва да поговорят. В това време сестрата, взела по-рано кръв от Миран, го засича в коридора и го пита дали вече е добре.
Така Реян разбира, че Миран е спасил живота на баща й.
Миран уговаря Реян да се види с баща си. Девойката през сълзи благодари на любимия си…