Реян не може да приеме, че баща й е убиец. Заставя Аслан да забрави това, което е чул. В това време се появява Миран.
Миран настоява да разбере каква е тайната, която трябва да остане само между Реян и Аслан.
Насух е категоричен, че Миран не е син на Хазар. Пита Зехра откъде е разбрала, а тя му отвръща, че Есма й е признала и има доказателство за това – писмо на Дилшах.
Ярен уведомява семейството си, че е видяла Реян заедно с мъж в съседната сграда.
Шадоулу веднага се запътват натам. Нахвърлят се на Аслан и го питат какво прави заедно с Реян.
Насух заставя Зехра да звънне на Есма. Двамата се запътват към дома й.
Аслан заявява на Шадоулу, че къщата е негова, и всичко е едно недоразумение, за което има обяснение.
Аслан успява да заблуди семейството на Реян и те се оттеглят. Миран излиза и поздравява Аслан за добрата актьорска игра.
Зехра отива при Есма и остава шокирана, когато разбира, че куклата на Гюл е изхвърлена. Азизе ги наблюдава отдалече.
Страхувайки се от Азизе, Есма се отрича от думите си и заявява, че Миран е син на Дилшах и Мехмет.
Реян не престава да мисли за признанието на Насух, че Хазар в действителност е убил бащата на Миран.
Реян и Ярен се изправят една срещу друга. Ярен чупи една от саксиите на братовчедка си и я предупреждава да внимава с нея.
Миран ги наблюдава от балкона на къщата си и вижда истинското лице на Ярен.
След като Ярен си тръгва Миран отива да успокои Реян. Шейда идва и ги вижда заедно.
Реян звъни на Аслан и се опитва да го убеди, че баща му не е убиец. Аслан, от своя страна, й споделя за анонимните бележки, които е „получавал“.
Миран е убеден пред Фърат, че Аслан крие нещо.
Реян и Аслан се разбират да се видят в полунощ на съседната улица, за да сравнят анонимните бележки.
Зехра признава на Хазар, че е прочела писмо на Дилшах, в което пише, че Миран е негов син.