Мелтем помага на Тарък да се възстанови след загубата и на Съла, и на Бахар. Двамата подготвят сватба. Оказва се, че Мелтем е планирала всичко с една цел – да си върне Тарък.
Въпреки че оглавява семейния бизнес, Тарък е напълно съсипан заради кончината на съпругата и дъщеря си и вече е съвсем различен човек.
Фирузе е млада девойка, която тъкмо се е дипломирала за учителка.
Мелтем се подготвя за сватбата си с Тарък. Гледа се пред огледалото с булчинския воал, доволна, че е постигнала целта си.
Тарък гледа снимката на Бахар и не сдържа сълзите си. Той се отправя към гробищния парк и оплаква Съла и дъщичката си, които са погребани една до друга. Прелива ги и рухва…
Своенравната тийнейджърка Лейля (на 18 г.) пътува заедно с майка си – смирената Айшегюл – с рейса за Анкара.
Щом пристигат, Айшегюл признава на дъщеря си, че са дошли тук, за да я запознае с истинския ѝ баща – Тарък Саяр.
Лейля реагира бурно, а Айшегюл ѝ обяснява, че навремето майката на Тарък – Азру – ги е разделила с интрига и тя е била принудена да се омъжи за друг.
Вътрешно Тарък не обича Мелтем, но се е съгласил да се ожени за нея от благодарност, че единствено тя е била до него, Арзу и Сехер по време на възстановяването им след покушението.
Силно афектирана, Лейля се отправя към имението на Саяр, за да се срещне още сега с баща си. Айшегюл се опитва да я спре, но безуспешно.
Тарък се разсейва, докато шокира, а пред него на пешеходната пътека изскача Фирузе. Той набира рязко спирачки и светкавично излиза от автомобила, за да провери дали девойката е добре. Дава ѝ визитната си картичка.
Фирузе постъпва на работа в училище в Анкара. Малко по-късно там се появява и Тарък. Учителката разбира, че мъжът, който едва не я е блъснал, е собственик на училището, в което тя е приета на работа.
На учителския съвет Фирузе настоява директорът на училището, нает от Тарък, да отпусне стипендия на дете от бедно семейство, но той категорично отказва. Тарък е впечатлен от начина, по който Фирузе се аргументира пред директора.
Мелтем не престава да се гледа в огледалото, облечена в булчинската си рокля. Тя вече има своя дясна ръка – младо момиче на име Мелис, което се чуди как Мелтем е успява да заблуди всички, че със Съла са сестри. Вероятно всичко е било фалш…
Арзу и Сехер се чуват с Емре, който ги уверява, че с Елиф са добре.
Тарък се връща в имението за сватбата си с Мелтем, но не спира да мисли за учителката Фирузе.
Лейля и Айшегюл влизат в имението на Саяр непосредствено преди сватбената церемония на Тарък и Мелтем да е започнала.
Арзу забелязва Айшегюл и я разпознава. Остава шокирана. Спомня си как преди години е крила писмата ѝ до Тарък, в които му е разкрила, че е бременна.
Арзу се усамотява с Айшегюл, а тя ѝ заявява, че се е завърнала в Анкара, за да срещне дъщеря си Лейля с баща ѝ Тарък.
Мелтем се появява и дочува думите на Айшегюл. Остава шокирана и се опитва да прогони нея и Лейля. Налудничаво започва да повтаря, че Тарък е само неин.
Тарък се чуди къде са изчезнали Арзу и Мелтем и се отправя към задния двор, където те са заедно с Айшегюл и Лейля.
На Айшегюл ѝ прилошава, а Арзу я скрива. Лейля се засича с баща си, но Мелтем отвлича вниманието на бъдещия си съпруг.
Айшегюл моли Лейля да си тръгнат, защото ѝ става все по-зле.
Истинският баща на Тарък – Орхан – го открива и го привлича за свой бизнес партньор, представяйки се пред него с името Рамиз.
Единствената цел на Орхан е да отмъсти на Арзу, сближавайки се със сина им Тарък.
В същото време Арзу не е на себе си от това, че миналото не спира да я преследва – този път в лицето на Айшегюл. Сехер се опитва да я успокои.
След като Айшегюл и Лейля се оттеглят от имението на Саяр, сватбената церемония продължава и Тарък и Мелтем официално сключват брак.
На тържеството се появява и Рамиз (Орхан). Когато го вижда, Арзу губи почва под краката си.
Мелтем нарежда на Мелис да следи изкъсо Айшегюл и Лейля.